Спасяването на света и други екстремни спортове

Но вината не беше моя.

Газопровода, Иги и аз кротичко се занимавахме с наши си работи някъде около Ел Ей (между Тихуана и плажа Пизмо), когато изведнъж върху нас от нищото се изсипаха към двеста роболета. Как бяха разбрали къде сме? Бях убеден, че досега ни бяха издирвали или по чипа на Макс, или по кучето на Ейнджъл.

Които, както вероятно сте научили, вече не са с нас.

Е, как тогава бяха разбрали къде сме?

Дали някой от нас не ни беше издал?

Което не беше възможно, разбира се.

Все едно. Вече ви писах, че в Училището Макс беше видяла хиляди роболети да се зареждат, увиснали в редици. Явно днес бяха пуснали няколко за полеви изпитания. Повярвайте ми, хора, тези неща са доста бързи. И силни. И доста издръжливи.

Но имат ли ум? Не особено.

Газ, Иги и аз се изстреляхме бързо нагоре от мястото, на което бяхме спрели. Винаги сме се справяли по-добре във въздуха. Разбира се, при внезапното разтваряне на крилете и излитане очите на околните щяха да изскочат — повечето зяпнаха, децата се разпищяха и прочее. Явно се набиваме на очи дори в Ел Ей.

Ние тримата срещу близо двеста роболета? Не мисля. Разбира се, ако бяха шейсет и дори осемдесет, имахме шансове. Но не и с двеста. Дори и Макс да беше с нас.

Добре де, може би щяхме да се справим, ако и тя беше с нас. Може би… и с двеста. Но нея я нямаше.

Все едно. Тримата с Гази и Иги инстинктивно приложихме добре изпитания метод на действие план „Делта“ — използвали сме го много пъти и сме го усъвършенствали до небесата.

Принципно се състои в „бягай с всички сили“. Или по-скоро „лети с всички сили“.