Спасяването на света и други екстремни спортове
- Автор: Паттерсон Джеймс
- Серия: Maximum Ride #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-1230-5
- Переводчик: Александър Маринов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Спасяването на света и други екстремни спортове». Краткое содержание книги:
Бруклин
13:20
Chen Wei написа:
Зъб, чудех се… Ти имаш ли си приятелка?
Хонконг
П.П. Аз съм на 15, ама изглеждам по-малка.
14:20
Carlos написа:
Предлагам да подпалим всички научни лаборатории! И да превърнем всички възрастни в роби!
Тексас
15:07
Анонимен написа:
Карлос, не, това е тъпо. Науката ни е нужна. Сама по себе си науката не е лоша. Просто е гадно, когато лоши хора я използват за лоши цели. С науката можем да постигнем и хубави неща — например да нахраним гладуващите. Не искам да правим възрастните наши роби. Родителите ми са възрастни, но са ОК.
Разтревожен бъдещ учен
Луизиана
16:21
Adide написа:
Страх ме е, че възрастните ще разрушат планетата ни. Искам да престанат. Не може ли да използват науката, за да произвеждат по-хубава реколта и да правят повече дъжд? Вместо да правят бомби, трябва да правят повече учебници за децата.
Уганда
16:26
cobra написа:
Зъб, май4е ви видях да прелитате над магазина на 4и4о ми до Линкълн парк, сеща6 ли се.
Чикаго
17:27
Dita написа:
Не мога да повярвам, че сте се разделили с Макс! Трябва да се държите заедно! Сега се тревожа още повече за всички ви! Бъдете изключително внимателни!
Мумбай
18:08
Sean написа:
Зъб, искам да стана дете птица! Не ми пука какво ще ми коства!! Готов съм на всичко, за да мога да летя и да се включа в ятото. Кажи къде да се срещнем. Искам да се присъединя към вас още днес!!
Манчестър, Англия
18:35
Sue_P написа:
И аз искам с вас! Би било страхотно да се сдобия с криле, но мисля, че за мен е твърде късно. И ще боли. Но ще се боря за вас от земята! Само ми кажете къде и кога!
Палм бийч
18:38
Зъба изключи компютъра. Беше изчел хиляди подобни съобщения. Макс се съмняваше, че блогът е от полза, но той беше убеден в това. Дори би се обзаложил, че може да събере армия от сто хиляди… обикновени деца. Вярно, щяха да са смели и самоотвержени, но бойните им умения щяха да се равняват на нула и затова щяха да загубят живота си на мига.
Той легна с въздишка и подпря глава на ръката си. Да си водач се оказа доста гадно.
68
Миниятото ми се оправяше добре — благодарение на Ейнджъл. За бъдеща справка, ето някои от възможните изпълнения за шестгодишна генетична аномалия със способността да контролира умовете на другите… Може:
1. Да вземе билети бизнескласа за „Бритиш еъруейс“ за себе си и за още три генетични аномалии, плюс едно куче;
2. Да убеди охраната на летището, че говорещият скоч териер е служебно куче и следователно му е разрешено да влиза навсякъде, включително и в дамската тоалетна, което — честно казано — не ме възхити особено;
3. Да накара хората да не обръщат внимание на якия грозен като смъртта потрошен Заличител, който куцука край него;
4. В самолета: да убеди всички, че е съвсем естествено кучето да получи собствено място плюс пълно меню;
5. Да уреди нещата така, че всеки да получи по три менюта наведнъж. При това от първа класа, не гадостите, които предлагат на бедните смотльовци в икономическата класа;
— Тото! — изсъсках. — Налага се хората да минават покрай теб, за да стигнат до тоалетната. Престани да ръмжиш!
— Съжалявам — измърмори той. — Твърде близо са до пържолата ми. Като стана дума, би ли я нарязала на малки парченца?
Пресегнах се и накълцах набързо пържолата на подноса на Тото. Ейнджъл ми се ухили доволно. Последвах примера й. Вярно, ятото се беше разделило. Половината ми семейство беше дезертирало. Както обикновено си нямахме дом и отново бягахме. Бяхме се запътили към непознато място без никаква представа какво ще правим там. И бяхме затворени в голяма летяща консервена кутия с група непознати. Молех се да не се появят Заличители или Бели престилки.
И все пак…
— Удобни столове — каза Ари и потупа подлакътниците с огромните си ноктести лапи.
— Всъщност не е лошо — каза Ейнджъл, друсна се в стола си и взе да разглежда какви филми предлагаха.
— Макс? — прошепна Ръч през пътеката. — Мислиш ли, че няма проблем с тях?