Звездни асове
- Автор: Христов Андрей
- Серия: Звездни асове #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Звездни асове». Краткое содержание книги:
— Щяло да се наруши спокойствието на „стотици светове“, ако ги включим в пограничната зона — изсумтя Бове — цялата работа е, че лятото идват президентски избори!
— Президентът е прав за едно — намеси се вицеадмирал Лао Ян, който до този момент не беше взел дейно участие в разговора — Ние наистина не можем да дадем адекватен отговор на въпроса: какво всъщност ни заплашва?
— Това е вярно! — съгласи се капитан Тодор Златев, командващ кръстосвача „Ливингстън“. — Ясно е, че аркусианците на Гразър целят нещо с тези атаки, но е пълна мистерия какво… От стратегическа гледна точка атаките са безсмислени!
— Докато не си отговорим на този въпрос, дори да изпратят още един флот да пази границата, аз лично не бих бил спокоен! — заключи Лао Ян. Лицето на адмирал Стаматов показваше, че и той е на същото мнение.
Тази сутрин Алекс се събуди с особено тягостно чувство. Облече се в униформата си на кадет и за първи път от началото на учебната година се погрижи тя да е безупречно изгладена. Предстоеше церемония, но не празнична. Когато отиде в столовата, за да закуси бе още рано и нямаше почти никого. Седна сам на една от масите и започна да се храни. Скоро към него се присъедини Джери.
— Този изкуствено синтезиран бекон не струва! — отбеляза новодошлия.
— Мислиш ли? — попита учудено Алекс. На планетата Сердика също се бе хранил предимно с изкуствено синтезирани храни, особено месото, така че сега не изпитваше някаква особена разлика.
— Нашите отглеждат истински животни — процеди Джери, докато гледаше сандвича си с отвращение — и месото, и сиренето, и млякото са съвсем различни на вкус.
— Интересно…
— Много лошо за тези кадети, дето загинаха, можехме ние да сме на тяхно място! — изрече Джери. Алекс отново се замисли. Зак и Мегън всъщност бяха там и се справиха забележително. Дали ако сам се окажеше в подобна ситуация би проявил същата храброст, умения и съобразителност? Едва ли — мислеше си той. Отново го обзе чувството, че изостава и не е достатъчно добър в сравнение с останалите.
— Да, много лошо, едва ли някой от нас си е представял, че ще загине няколко месеца след постъпването си във флота…
— Между другото, вчера след часовете засякох Габриела в централната зала, заедно с две нейни приятелки. Разглеждаха някакви дрехи в единия от бутиците, беше особено секси с тази нова синя поличка!
Всеки голям кръстосвач имаше централна зала. Тя беше на няколко етажа и в нея се намираха малки магазинчета, бутици и заведения, държани от частни арендатори, плащащи наем на флота. Централната зала се посещаваше често от членовете на екипажа и кадетите, когато нямаха време да отидат до „Оазиса“.
— Не смяташ ли, че е време да се запознаеш с… — Алекс не можа да довърши, защото осъзна, че вече е сам на масата. Джери заедно с таблата и закуската му сякаш се изпариха. Преди да си даде сметка какво се случва, Габриела се появи и зае стола, точно където допреди малко стоеше нейният таен обожател. Алекс веднага забеляза, че нейният тоалет също се различава от обикновено. Косата ѝ не се спускаше свободно, нито бе вързана на опашка, а седеше прибрана на кок. Също така полата, която носеше днес, покриваше коленете ѝ, което беше необичайно.
— Стори ми се, че говореше на някого? — попита Габриела.
— Да, но той неочаквано си тръгна. Нещо ново?
— Имам добра новина, но ще изчакам и другите да дойдат… — чакането не продължи дълго. Скоро Зак и Мегън се появиха. Подобно на Габриела, Мегън също полагаше усилия, за да бъде външният ѝ вид колкото може по-официален и семпъл, което си беше крайно необичайно за нея, а пък Зак вместо нормалното за кадетите облекло носеше парадна пехотинска униформа. На кръста му дори висеше сабя с посребрена дръжка.
— Какво е това? — попита учудено Алекс.
— Аз ще участвам в почетния караул, нали загиналите са от моята част.
— Ясно — настроението на всички се намираше в най-ниската си точка. Бяха изминали седем дни от битката при Зария 20 и днес сутринта щеше да се състои церемонията по изпращане на загиналите.
— Знам, че моментът не е много подходящ, но имам добри новини за огнения ни клуб — каза Габриела. Това накара всички да се усмихнат и блясъкът в очите им се върна.
— За какво става дума? — попита бързо Зак.
— Явно рекламната ни кампания в Спейсбук е дала резултат. Има цели шестима кадети, които са изявили желание да се присъединят към „Инсиниум“. Изпратила съм им съобщение с часовете и мястото на залата и те най-вероятно ще дойдат на следващата ни тренировка. Някои от тях са от други кръстосвачи.
— Чудесно! — оживи се Алекс.