Звездни асове
- Автор: Христов Андрей
- Серия: Звездни асове #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Звездни асове». Краткое содержание книги:
И точно тогава до слуха му достигна най-прекрасният звук на света. Това бяха прелитащите на ниска височина изтребители Ягуар 7. Цели две ескадрили, изстреляни от „Перперикон“, който се намираше в ниска орбита. Те набързо се справиха с противовъздушната защита на аркусианците, след което започнаха да нанасят безпощадни удари по наземните им сили, започвайки с танковете. Скоро два други транспортни кораба TS–7 „Сердика“ и TS–7 „Малибу“ кацнаха на платото. От тях бързо дебаркираха няколко отряда пехотинци, които веднага отблъснаха остатъците от аркусианските сили. Битката много бързо приключи и оцелелите започнаха да напускат укритията си и да се насочват към двата новодошли транспортни кораба.
Зак мислеше само за едно — да открие Мегън. Започна да обикаля без ясна цел и посока. Навсякъде цареше хаос, димът се стелеше около почти напълно разрушените „Тракия“ и „Виктория“. Гледаше носилките, на които пренасяха ранените и загиналите. Блуждаещият му поглед се спря на една носилка, където разпозна Кобе Лий. Пострадалият Кобе беше дошъл в съзнание, но на лицето му се четеше болка. Точно тогава до носилката Зак съзря русите къдрици на Мегън. Тя стоеше заедно с Алиса и двете момичета говореха успокояващи думи на Кобе. Секунда по-късно Мегън вдигна поглед и очите ѝ срещнаха тези на Зак. Тя се затича към него и се хвърли в обятията му.
— Зак… — устните им се сляха в една толкова жадувана целувка.
— Мислех, че съм те загубил…– каза най-сетне той.
— И аз! — отвърна Мегън.
— Сега съм с теб! Всичко ще бъде наред — говореше Зак, а Мегън даде воля на чувствата си и започна да плаче неудържимо. Двамата тръгнаха заедно с останалите към корабите за евакуация.
Глава 9 — Преговори
Зак и Мегън, заедно с още някои от най-смелите кадети, получиха отличия за проявена храброст в извънредна ситуация. Церемонията по награждаването се случи два дни след техния подвиг в централната зала на „Перперикон“, като наградите им бяха връчени лично от вицеадмирал Лао Ян.
Битката на Закария 20 се превърна в централна тема на разговор сред кадети и офицери в Седми флот и не само. Вестта за развилите се събития обиколи целия Земен съюз и не след дълго нямаше информационен източник, който не бе разгласил новината за нападението на аркусианците. Изненадваше дързостта им да навлязат толкова дълбоко в контролираното от хората пространство, коментираше се целта на действията им и заплахите за мира…
Признанието, което получиха Зак и Мегън, пораждаше възхищение и нещо като благородна завист от страна на Алекс и Габриела. Седмица след събитията, докато отпочиваха след занятията в едно кафене, Зак заговори:
— Истината е, че на нас изобщо не ни беше забавно тогава.
— Така е — съгласи се Мегън. — В много моменти си мислех, че ще умра, а и се страхувах за Зак и останалите.
— Някои от класа наистина загинаха — тук и четиримата неволно сведоха глава при спомена за Пиер и другите кадети, които не преживяха битката.
— Днес четох обширна статия в сайта на всекидневника „Земният Съюз Днес“ — започна Алкес. — Никой не е наясно, какво са правили аркусианците толкова навътре зад граничната равнина и каква е била целта на тази атака.
— Наистина е странно — съгласи се Габриела.
Тези въпроси мъчеха не само главите на младите кадети, но и най-висшето ръководство на Седми флот. Безпрецедентният пробив в сигурността на пограничния сектор беше причина за свикване на спешно заседание на командването. Адмирал Юлиян Стаматов обсъждаше ситуацията заедно с командирите на останалите пет кръстосвача на Седми флот. Те заемаха местата си около кръгла маса в малка заседателна зала, облицована в дървена ламперия. Столовете и малкият бюфет бяха от полирано дърво и старомодният изискан стил на мястото не подсказваше, че се намира на един от най-модерните космически кораби в галактиката.
— Всеки момент президентът ще е на линия — предупреди адмирал Стаматов. — Време е да решим какво ще му кажем.
— Трябва да настояваме на своето! — обади се контраадмирал Жерад Бове. В тона му се четеше нетърпение и раздразнение — Трябва да увеличим зоната, считана за пограничен сектор, от осемдесет на сто и двадесет светлинни години от граничната равнина! Последната атака показа, че аркусианците са способни да ни атакуват много отвъд осемдесетгодишната зона3.
— И освен това е редно според мен Пети флот също да бъде изпратен, за да охранява тази зона заедно с нас и Шести флот — бяха думите на капитан Густав Емерсон, който командваше кръстосвача „Дунав“. — И, за Бога, Мараите също трябва да се размърдат малко и да пратят подкрепления.
3
Зоната с дълбочина от осемдесет светлинни години — б.а.