Силата на настоящето
- Автор: Толе Екхарт
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Кибеа"
- ISBN: 954-474-361-8
- Переводчик: Жанета Шинкова
- Жанр: Психология
Электронная книга - «Силата на настоящето». Краткое содержание книги:
ЕКХАРТ ТОЛЕ е роден в Германия, където живее до тринадесетгодишна възраст. След като завършва Лондонския университет, се занимава с научна работа в Кеймбриджкия университет. На двадесет и девет години преживява дълбока духовна промяна, която фактически разрушава старата му самоличност и променя коренно хода на живота му. Следващите няколко години Толе посвещава на стремежа да разбере, осмисли и задълбочи промяната, която бележи началото на едно пътуване навътре в себе си. Екхарт не принадлежи към никоя конкретна религия или традиция. Учението му внушава просто, но проникновено послание с непреходната яснота на древните духовни водачи: има път за преодоляване на страданието и за откриване на вътрешен мир.
Толе утвърждава присъствието си из целия свят като съветник и духовен учител. Чрез Силата на настоящето, превърнала се в световен бестселър, учението му за първи път става достъпно за широката публика. Голям успех имат и следващите му книги Гласът на покоя (ИК “Кибеа”, 2005), Практикуване на силата на настоящето (ИК „Кибеа”, 2009) и Нова земя (ИК “Кибеа”, 2009). Живее във Ванкувър, Канада.
За книгата
За да се отправим на пътуване в “СИЛАТА НА НАСТОЯЩЕТО”, трябва да изоставим своя аналитичен ум и изкуствения, създаден от него аз — егото. Още от началото на първата глава се озоваваме бързо на една значително по-голяма надморска височина, където въздухът е по-лек. Това е въздухът на духовното. Пътуването обаче е едно предизвикателство.
Екхарт Толе пише достъпно във формата на въпроси и отговори, за да ни упъти. Самите думи служат за пътни знаци.
Нови открития по пътя очакват мнозина от нас: ние не сме своят ум, ние можем да се измъкнем от психическата болка, истинската човешка сила може да бъде намерена само като приемем Настоящето. Научаваме също, че тялото всъщност е един от ключовете към състоянието на вътрешен мир, както и тишината и пространството около нас.
Достъп можем да имаме навсякъде. Тези точки на достъп, наречени портали, могат да ни въведат в Настоящето — сегашния момент, където проблемите не съществуват. Именно тук намираме радост и успяваме да приемем истинското си аз. Тук откриваме, че вече сме завършени, пълноценни и съвършени.
Мнозина от нас ще установят, че най-голямата пречка пред осъзнаването на този факт са връзките ни, особено интимните.
Но и тук сме на “нова територия” и нещата не са такива, каквито са ни се стрували преди. Научаваме, че взаимоотношенията ни също са портал към духовното просветление, ако ги използваме мъдро, т. е. ако ги използваме, за да станем по-съзнаващи и следователно по-любящи човешки същества. Какъв е резултатът? Истинско единение с другите.
Ако можем да присъстваме изцяло и да предприемаме всяка своя стъпка в Настоящето, ако можем да почувстваме реалността на неща като “вътрешното тяло”, “капитулацията”, “прошката” и “Неизявеното”, ще бъдем отворени за преобразяващото въздействие на “Силата на настоящето”.
В един добре функциониращ организъм емоцията има много кратък живот. Тя е като моментна вълничка, набраздила повърхността на Битието. Но когато не сте в тялото си, емоцията може да остане във вас дни и седмици, или да се свърже с други емоции със сходна честота, които са се слели и са се превърнали в болково тяло — паразит, който може да живее във вас години наред и да се храни от енергията ви, да причинява физически заболявания и да прави живота ви нещастен (виж Втора глава).
И така, насочете вниманието си към почувстването на емоцията и вижте дали умът ви не се е вкопчил в някакъв болезнен навик — обвинение, самосъжаление или недоволство — от който емоцията да се храни. Ако е така, това означава, че не сте простили. Непрощаването може да бъде към друг човек или към вас самите, но спокойно може да бъде към ситуация или състояние — минало, настоящо или бъдещо — които умът ви отказва да приеме. Да, може да има непрощаване дори към нещо бъдещо. Това е отказът на ума да приеме несигурността, да приеме, че бъдещето в крайна сметка е извън контрола му. Да простиш означава да се откажеш от страданието и скръбта. Това се случва естествено, след като осъзнаете, че от тях няма никаква полза, освен че укрепват фалшивото ви самоусещане. Прощаване означава да не се съпротивлявате срещу живота, а да му позволите да живее чрез вас. Алтернативата е болка и страдание и силно ограничаване на потока жизнена енергия, а в много случаи и физически заболявания.
В момента, в който истински простите, си вземате обратно силата от ума. Непрощаването е в природата на ума; също като умотворното фалшиво аз, егото не може да оцелее без борба и конфликт. Умът не може да прощава. Само вие можете. Присъствате, влизате в тялото си, усещате наситения мир и спокойствие, които Битието излъчва. Затова Иисус казва: “Преди да влезете в храма, простете”.
ВАШАТА ВРЪЗКА С НЕИЗЯВЕНОТО
Каква е връзката между присъствието
и вътрешното тяло?
Присъствието е чисто съзнание — съзнание, възвърнато от ума и от света на формата. Вътрешното тяло е вашата връзка с Неизявеното и в своя най-дълбок аспект е Неизявеното — Изворът, от който се излъчва съзнанието, както слънцето излъчва светлина. Съзнанието за вътрешното тяло е съзнателна памет за произхода му и връщане към Извора.
Неизявеното едно и също ли е с Битието?
Да. Думата Неизявено е опит със средството на отрицанието да се изрази Онова, което не може да се изкаже, измисли или представи с въображението. Показва какво то е, като казва какво не е. “Битие”, от друга страна, е дума със силно положителен смисъл. Моля, не се залавяйте за думите и не започвайте да вярвате в тях. Те не са нищо повече от пътни знаци.
Казахте, че присъствието е съзнание, възвърнато от ума. Кой го взема обратно?
Вие. Но тъй като в същността си вие сте съзнание, можем също така да кажем, че това е пробуждане на съзнанието от съня на формата. Това не означава, че вашата форма ще изчезне мигновено сред взрив от светлина. Ще продължите в сегашната си форма, но ще съзнавате безформената и безсмъртна дълбочина вътре в себе си.
Трябва да призная, че това е непонятно за мен,
но на някакво по-дълбоко равнище като че ли знам
за какво говорите. По-скоро е усещане, отколкото
нещо друго. Самозаблуждавам ли се?
Не. Усещането по-добре от мисленето ще ви приближи до истината за това кои сте. Аз не мога да ви кажа нищо, което дълбоко в себе си вие вече да не знаете. Когато достигнете определен етап на свързаност с онова, което е вътре във вас, разпознавате истината, когато я чуете. Ако още не сте достигнали този етап, упражняването на съзнанието за тялото ще донесе нужното задълбочаване.
ЗАБАВЯНЕ НА ПРОЦЕСА НА СТАРЕЕНЕ
Междувременно съзнанието за вътрешното тяло има други полезни последици във физическия свят. Една от тях е значителното забавяне на стареенето на физическото тяло.
Макар че физическото тяло нормално остарява и отпада доста бързо, вътрешното тяло не се променя с времето, освен че можете да го почувствате по-дълбоко и все повече да бъдете него. Ако сега сте на двадесет години, ще усещате енергийното поле на вътрешното тяло точно така, както когато станете на осемдесет. То ще бъде наситено живо. Веднага, щом промените обичайното си състояние от “извън тялото и в плен на ума” към “в тялото и присъстващи в Настоящето”, ще почувствате физическото си тяло по-леко, по-чисто, по-живо. Тъй като в тялото има повече съзнание, молекулната му структура ще стане по-малко плътна. Повече съзнание означава отслабване на илюзията за материалността.