Никога не ме оставяй

Така че изборът ми падна на Хари К. и причините за това бяха няколко. На първо място, вероятно съм знаела, че няма да му е за първи път — правил го е с Шарън Д. Второ, макар да не си падах много по него, той не предизвикваше и отвращение у мен. При това Хари беше тих и скромен, така че, разсъждавах аз, едва ли би тръбил наляво и надясно, ако не ме бива в това. И накрая, на няколко пъти бе споменавал, че няма нищо против да ми предаде някой и друг урок по секс. Разбира се, по онова време момчетата се шегуваха с всичко, ала аз вече умеех да различавам сериозното предложение от обичайните закачки.

Така че се спрях на Хари, но реших да изчакам още два месеца, за да се подготвя физически за преживяването. Госпожица Емили ни казваше, че ако влагата не е достатъчна, ще е болезнено и накрая нищо няма да се получи, а това бе единственото нещо, което сериозно ме безпокоеше. Не че там долу ще ме разпорят, ще ме разчекнат, с което често се шегувахме с момичетата и от което доста от нас тайно се бояха. Ако влагата е достатъчна, мислех, че няма да има проблеми и много често сама се занимавах с това, за да придобия повече увереност.

Осъзнавам, на някого може и да му се стори, че съм го превърнала в „идея фикс“; впрочем в книгите по няколко пъти препрочитах онези места, в които се говореше за секс, като се стремях да извлека нещо полезно от написаното. Но за съжаление в Хейлшам разполагахме със съвсем малко книги от този род. Деветнайсети век бе широко представен с произведенията на Томас Харди, които бяха напълно безполезни в това отношение. В книгите на някои съвременни автори, като да речем Една О‘Брайън и Маргарет Драбъл, понякога се срещаше и секс, но никога не се казваше как се прави: изглежда авторите са смятали, че читателят знае всичко за него и че не му трябват подробности. Ето защо книгите обикновено носеха разочарование, а и с видеофилмите не беше по-добре. Две години по-рано в билярдната бяха поставили видеокасетофон и до онази пролет се беше събрала прилична колекция от филми. В много от тях имаше секс, но често кадрите прекъсваха тъкмо там — показваха или само лицето, или врата, или гърба на актьора. А ако случайно се появеше някой полезен епизод, нямах възможност да го гледам внимателно, защото обикновено не бях сама, в салона винаги имаше още двайсетина души. Изработихме си система: по желание връщахме записа назад до началото на интересуващата ни сцена — например, когато американецът в „Голямото бягство“ скача на мотоциклета си над бодливата тел. Тогава започваха да викат: „Превърти! Превърти!“, и накрая някой грабваше дистанционното и натискаше бутона за превъртане на лентата — понякога гледахме едни и същи кадри по три-четири пъти. Но самата аз не се осмелявах да поискам да превъртят някоя сексуална сцена.