Никога не ме оставяй

— Почакай, Томи. Така ли ти го каза направо? „Боклук“?

— Е, може да не е използвала тази дума, но каза нещо подобно. Че резултатите ми били нулеви, че съм претърпял пълен провал. Общо взето — боклук. Заяви, че много съжалявала, че тогава ме объркала и че ако не била тя, може би съм щял да постигна нещо досега.

— А ти какво й отвърна?

— Не знаех какво да кажа. Накрая тя сама ме попита: „Томи, какво мислиш за това?“ Отговорих й, че не знам, но да не се безпокои, защото и в двата случая не си струва да го прави, тъй като с мен всичко е наред. А тя: не, не е наред. Творчеството ми било пълен боклук и отчасти тя била виновна за това. Питам я: „Има ли някакво значение? Вече се чувствам добре, никой не ми се подиграва.“ Но тя клати ли, клати глава и говори: „Има значение. Не ти дадох правилен съвет.“ Тогава ми хрумна, че има предвид бъдещето — когато заминем оттук. И й казах: „Не се тревожете за мен, госпожице, всичко ще бъде наред. Ще се справя. Когато настъпи часът да стана донор, ще постъпя така, както е редно.“ Тя ме изслуша и започна отново да клати яростно глава, дори се уплаших, че може да й се завие свят. После продължи: „Повярвай ми, Томи. Твоето творчество е нещо много важно. И то не само като показател, а заради самия теб. От него ще получиш много. За самия себе си.“

— Чакай, чакай. Какво означава „показател“?

— Нямам представа. Но тя употреби точно тази дума, добре си спомням. Каза така: „Творчеството ти е важно, и то не само като показател.“ Кой я знае какво е имала предвид. Но аз се поинтересувах. Питам я: „Не ми стана съвсем ясно. Какво отношение има това към Мадам и Галерията й?“ Тя въздъхна дълбоко и отвърна: „Галерията на Мадам ли? Да, тя е много важна. Сега вече разбирам. Означава много повече, отколкото съм мислела.“ После продължи: „Знаеш ли, Томи, има много неща, които не разбираш, а аз не мога да ти ги обясня. Свързани са с Хейлшам, с положението ти в големия свят и така нататък. Може би ще дойде време, когато ти сам ще се опиташ да намериш отговор на тези въпроси. От тях няма да ти стане по-леко, не се и надявай на това, но ако пожелаеш, ако наистина поискаш, може и да разбереш нещичко.“ И отново заклати глава, но вече по-кротко, и каза: „Но от къде на къде трябва да си различен? Възпитаниците живеят тук, после си заминават и не намират никакви отговори. Защо ти трябва да си различен от другите?“ Не разбирах за какво говори и само повтарях: „Да, да, не се тревожете за мен, госпожице.“ Тя мълча, мълча, после внезапно се изправи, наведе се над мен и ме прегърна. Не сексуално. По-скоро както възрастен гушка малко дете. Притихнах, доколкото мога. Тя отстъпи крачка назад и ми каза, че не е бивало да ме настройва по този начин. Но още не било късно и ако започна веднага, щял съм да наваксам. Помня, че нищо не й отговорих, но тя продължаваше да ме гледа и аз си помислих, че вероятно пак ще ме прегърне. Ала тя само каза: „Постарай се, Томи. Направи го заради мен.“ Аз й обещах да се постарая, защото исках да си тръгна час по-скоро. Мисля, че от думите й и от прегръдката се бях изчервил като рак. Нали разбираш, вече не сме малки и е доста странно.