Никога не ме оставяй

Анет Б. имаше друга теория: настойниците ни не можели да се примирят със секса между възпитаниците си, тъй като самите те искали да вършат това с нас. Особено господин Крис, заяви тя: не сме ли забелязали как гледа момичетата? Лора тутакси отвърна, че самата Анет иска да прави секс с господин Крис, затова говори така. Изпокапахме от смях, защото при мисълта да правим секс с господин Крис ни се гадеше и това ни се струваше невъзможно.

Мисля, че Рут се доближаваше най-много до истината.

— Те ни говорят за половия живот, който ще водим след като напуснем Хейлшам — каза тя. — Тяхното желание е всичко да стане както трябва, да сме с човека, когото наистина харесваме, и да не се заразим от някоя болест. Но става дума не за сега, а за по-късно, когато заминем оттук. Не искат да го правим в Хейлшам: защо да им създаваме излишни проблеми?

Струва ми се обаче, че много повече говорехме за секс, отколкото се занимавахме с него. Милвахме се и се прегръщахме на воля; имаше двойки, които намекваха, че правят истински секс. Но сега си мисля, че нещата доста се преувеличаваха. Ако всички, които твърдяха, че са опитни любовници, действително бяха такива, в Хейлшам нямаше да може да се мине от пъхтящи двойки.

Помня, че между нас съществуваше тайно съглашение да не се разпитваме една друга относно опита ни в областта на секса. Ако например обсъждаме някое момиче и Хана извърти театрално очи и възкликне: „Девственица!“, с което иска да каже: „Ние, разбира се, не сме, но тя е, така че какво бихме могли да очакваме от нея“, беше напълно неуместно да я попитаме: „А с кого ти изгуби своята девственост? Кога? Къде?“ В никакъв случай! Ние просто ще кимнем разбиращо с глава и толкова. Човек би помислил, че съществува някакъв паралелен свят, където всички ние се пренасяме и правим секс там.

Мисля, че още тогава забелязвах: подобни твърдения никак не си пасваха едно с друго. Въпреки всичко, с приближаването на лятото аз чувствах все по-осезателно, че съм „бялата врана“ в компанията. В известен смисъл сексът замести темата за „творчеството“, която ни вълнуваше в предишните години. Сякаш ако все още не си го изпитала, трябва да го направиш, и то незабавно. При това двете ми най-добри приятелки вече наистина го бяха изпитали. Лора — с Роб Д., макар че никога не станаха двойка. А Рут — с Томи.

И въпреки всичко протаках ли, протаках, като си повтарях наум съвета на госпожица Емили: „Ако не срещнете човека, с когото наистина искате да споделите това преживяване, не го правете!“ Ала през пролетта на същата онази година аз все пак започнах да се замислям с кого бих могла поне да пробвам. Не само от любопитство, но и защото смятах за необходимо да се запозная с половия живот, за което като за първи път трябва да избера такова момче, към което не изпитвам кой знае какви чувства. Едва след това, ако някой ми стане особено скъп на сърцето, ще имам повече шансове да направя всичко, както си му е редът. Ако госпожица Емили е права, мислех си аз, и сексът означава толкова много за двама души, не би било редно да се впускам в подобно приключение без никакъв опит, щом като е толкова важно всичко да премине добре.