Никога не ме оставяй
- Автор: Исигуро Кадзуо
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-954-529-637-6
- Переводчик: Мария Донева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Никога не ме оставяй». Краткое содержание книги:
Засякох го в късния следобед да стои окъпан от лъчите на залязващото слънце под един чинар до Южното игрище.
Календарът беше в чантата ми — бях го взела в часа по музика, за да се изфукам с него, — така че отидох при Томи.
Той гледаше футболния мач между учениците от долните класове на съседното игрище и в онзи миг на лицето му бе изписано задоволство, дори бих казала, безбрежно спокойствие. Когато ме видя, той се усмихна и минута-две си бъбрихме за какво ли не. Но аз не издържах и му се похвалих:
— Виж с какво се сдобих!
Дори не се опитах да говоря с по-безразличен тон, струва ми се, че тържествуващо извиках:
— Там-та-рам! — сякаш зазвучаха фанфари.
Когато го взе в ръцете си, Томи все още се усмихваше, ала когато започна да го прелиства, аз почувствах, че той внезапно се затвори в себе си.
— Патриша е толкова… — започнах аз, но тутакси усетих, че гласът ми се променя. — Толкова е умна…
Но Томи вече ми връщаше календара. После мълчешком ме отмина и се отправи към централната сграда.
Този случай би трябвало да ме накара да се замисля. Ако бях напрегнала съвсем мъничко мозъчните си клетки, щях да се досетя, че настроенията, в които изпадаше напоследък, са свързани с госпожица Люси и със собствените му неуспехи в творческите му изяви. Но пак ще повторя, че по онова време наоколо се случваха какви ли не неща и мислите ми не бяха съсредоточени в тази плоскост. Доколкото си спомням, тогава смятах, че старите проблеми са отминали заедно с младенческите ни години и сега може да ни занимават единствено онези големи и мрачни въпроси, които хвърляха сянка върху нашето бъдеще.
Но какво всъщност ставаше около нас? На първо място, Рут и Томи сериозно се скараха. Бяха заедно вече половин година и през този период нищо не криеха един от друг, ходеха прегърнати през кръста и така нататък. Но не правеха зрелища и затова останалите ги уважаваха като двойка. Някои други, като например Силвия Б. и Роджър Д., понякога се държаха отвратително и за да дойдат на себе си, трябваше хорово да издаваме звуци, все едно повръщаме. Ала Рут и Томи не си позволяваха нищо неприятно за околните и ако понякога си разменяха нежности, беше очевидно, че го правят заради самите себе си, а не заради публиката.
Като си помисля сега, трябва да заявя, че бяхме доста объркани по повод всичко, свързано със секса. Но иначе не можеше и да бъде — тъкмо бяхме навършили шестнайсет години. Но, както ясно виждам сега, самите настойници също бяха доста объркани. От една страна, имахме, да речем, разговори с госпожица Емили за това, как не бива да се срамуваме от телата си, колко „сериозно трябва да се отнасяме към плътските си потребности“, какъв „скъпоценен дар“ е сексът, когато и двете страни истински желаят тази близост. Ала щом се стигнеше до действия, оказваше се, че установените от настойниците правила ни предлагат много малко възможности. След девет вечерта момичетата не можеха да влизат в спалните на момчетата и обратно. Вечер класните стаи бяха за нас забранена територия, както и участъците зад складовете и павилиона. А нямаше много желаещи да го правят на тревата дори когато времето беше хубаво: после почти винаги установявахме, че от централната сграда ни наблюдават любопитни очи, въоръжени с бинокъл; хората от публиката дори си подаваха бинокъла от ръка на ръка. Общо взето, въпреки всички разговори за скъпоценния дар, оставахме с впечатлението, че ако настойниците ни хванат да го правим, неминуемо ще пострадаме.
Впечатлението си е впечатление, но единственият реален случай, който ми бе известен, бе този с Джени С. и Роб Д., когато ги прекъснали по средата на акта в Стая 14. Това станало след обяда и те го правели върху една от масите в класната стая, когато ненадейно влязъл господин Джак да вземе нещо. По думите на Джени настойникът станал червен като рак, обърнал се и излетял като куршум обратно навън; така или иначе, появата му ги прекъснала, те спрели, наметнали някакви дрехи и господин Джак отново се втурнал в стаята, като се престорил, че влиза за първи път и че е шокиран да ги завари там.