Каменният кръг [bg]

— Добре — отвърна той. — Но ако положиш всички усилия да не те пленят, ще го сметна за голяма лична услуга.

Джейми потърка устни с кокалчето на пръста си, за да прикрие усмивката си.

— Много ще се постарая, Джон.

Губернаторът уморено се отпусна в креслото си. Под очите му чернееха огромни сенки, а безупречната му риза беше измачкана. Очевидно не се беше преобличал от предния ден.

— Добре. Нямам представа къде отиваш и навярно е по-добре да не знам. Но ако можеш, стой настрана от маршрутите на север от Антигуа. Тази сутрин изпратих една лодка с молба да дойдат възможно най-много хора — и от флота, и обикновени моряци, колкото могат да отделят тамошните казарми. Най-късно вдругиден ще тръгнат насам, за да пазят града и пристанището от избягалите роби в случай на открит бунт.

Срещнах погледа на Джейми и въпросително повдигнах вежда, но той поклати глава почти незабележимо. Бяхме разказали на губернатора за бунта на река Ялахс, както и за бягството на робите — нещо, за което и без това беше чул от други източници. Не му бяхме казали обаче какво видяхме по-късно същата нощ, докато чакахме скрити в едно заливче, със смъкнати платна, за да не се откроява белотата им в мрака.

Реката беше черна като оникс, но от време на време водата проблясваше. Чухме идването им и успяхме да се скрием, преди корабът да ни настигне; речната долина се огласи от биене на барабани и диви екзалтирани викове на множество гласове, когато „Вещица“ премина покрай нас, носена от течението. Телата на пиратите несъмнено лежаха някъде по-нагоре, оставени да изгният сред храстите червен жасмин и кедровите дървета.

Избягалите роби от плантациите на река Ялахс не се отправиха към планините на Ямайка, а към морето — навярно искаха да се присъединят към последователите на Буаса в Испаньола. Гражданите на Кингстън нямаха причина да се страхуват от избягалите роби… но беше много по-добре Кралският флот да съсредоточи вниманието си тук, отколкото върху Испаньола, където щяхме да отидем ние.

Джейми стана и вече се готвехме да си тръгнем, когато Грей го спря.

— Един момент. Няма ли да поискаш да настаним на сигурно място твоята… госпожа Фрейзър? — попита той, без да ме поглежда. Погледът му не се откъсваше от Джейми. — За мен ще бъде чест, ако я оставиш под моята закрила. Може да отседне тук, в губернаторската резиденция, до завръщането ти. Никой няма да я безпокои — и никой няма да научи, че е била тук.

Джейми се поколеба, но нямаше как да му го каже по-деликатно.

— Тя трябва да дойде с мен, Джон — каза той. — Нямаме друг избор. Просто трябва да дойде с мен.

Погледът на Грей се стрелна към мен и се отклони, но аз успях да зърна искрицата на ревност в очите му. Изпитах съжаление към него, но нищо не можех да направя. Не можех да му кажа истината.

— Да — промълви той и видимо преглътна. — Разбирам. Наистина.

Джейми му протегна ръка. За миг Грей се поколеба, но я пое.

— Късмет, Джейми! — пожела му с леко дрезгав глас. — Бог да е с теб.