Крахът на титаните [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-52-4
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Крахът на титаните [bg]». Краткое содержание книги:
Вкусът на премиера за приятни млади жени беше добре — едва ли не печално — известен.
— Опасявам се, че животът в Германия е тежък — продължи Фиц. Мод му беше писала с молба за издръжка, но той направо й отказа. Не беше поискала разрешението му да се омъжи, как сега можеше да очаква неговата помощ?
— Тежък ли? — отвърна Лойд Джордж. — Така и трябва, след онова, което те направиха. Все едно. Мъчно ми е за нея.
— По един друг въпрос, господин премиер — каза Фиц. — Онзи Каменев е евреин и болшевик. Трябва да го депортирате.
Министър-председателят беше в настроение, с чаша шампанско в ръка.
— Драги ми Фиц — подзе той дружески, — правителството не е особено притеснено от грубата и насилническа руска дезинформация. Моля те, не подценявай британската работническа класа — те разпознават празните приказки, когато ги чуят. Повярвай ми, речите на Каменев ще дискредитират болшевизма повече от всичко, което ти или аз можем да кажем.
Фиц смяташе, че това са самодоволни глупости.
— Той дори е дал пари на Дейли хералд!
— Съгласен съм, че е неучтиво чуждо правителство да субсидира един от нашите вестници. Но дали наистина ние се боим от Дейли хералд? Не е като да нямаме наши вестници, ние, либералите и консерваторите.
— Но той се свърза с повечето твърдолинейни революционни групи в страната — маниаци, които са се посветили на идеята да отхвърлят целия ни начин на живот!
— Колкото повече британците научават за болшевизма, толкова по-малко ще го харесват. Помни ми думата. Болшевизмът е силен само гледан отдалеч, през гъста мъгла. Болшевизмът е почти защита за британското общество, защото заразява всички класи с ужас от това, което може да се случи, ако настоящата организация на обществото бъде унищожена.
— Просто не ми харесва.
— Освен това — продължи Лойд Джордж, — ако ги изгоним, може да се наложи да обясним откъде знаем с какво са се захванали. И новината, че ги шпионираме, може да настрои работническата класа против нас по-ефективно от всичките им бомбастични речи.
Фиц не обичаше да слуша лекции за политическите реалности, дори и от министър-председателя, но беше много ядосан и не се отказа да излага доводите си.
— Но определено не ни се налага да търгуваме с болшевиките!
— Ако отказваме да търгуваме с всички, които ползват посолствата си тук за пропаганда, няма да ни останат много търговски партньори. Хайде, Фиц, та ние търгуваме с канибалите от Соломоновите острови!
Фиц не беше убеден, че това е вярно — все пак канибалите не можеха да предложат много — но го пусна покрай ушите си.
— Толкова ли сме зле, та се налага да продаваме на тези убийци?
— Боя се, че е така. Разговарях с мнозина бизнесмени и те доста ме подплашиха за следващата година и половина. Не получаваме поръчки. Клиентите не купуват. Може би ни предстои най-тежката безработица, която някой от нас познава. А русите искат да купуват. И плащат в злато.
— Аз не бих приел тяхното злато!
— Фиц, Фиц, та ти имаш толкова много собствено злато.
III
Когато Били отведе невестата си у дома в Абъроуен, на улица „Уелингтън“ имаше празненство.
Беше събота, през лятото, и за разнообразие не валеше дъжд. В три следобед Били и Милдред пристигнаха на гарата заедно с децата на Милдред, новите заварени дъщери на Били. Инид и Лилиан бяха съответно на осем и седем години. По това време миньорите вече бяха излезли от мината, бяха взели седмичната си баня и носеха неделните костюми.
Родителите на Били ги посрещнаха на гарата. Бяха остарели и му се видяха някак смалени, вече не се открояваха сред околните. Тате стисна ръката на Били и рече:
— Гордея се е теб, синко. Ти им устоя, точно както съм те учил.
Били се радваше, макар да не се възприемаше като поредния успех в живота на тате.
Мама и тате бяха виждали Милдред веднъж, на сватбата на Етел. Тате се здрависа с нея, а мама я целуна.
— Прекрасно е, че отново Ви виждам, госпожо Уилямс — каза Милдред. — Трябва ли вече да Ви наричам „мамо“?
По-добре нямаше как да го каже. На мама й стана приятно. Били беше сигурен, че тате ще обикне Милдред, при положение че тя се въздържа от ругатни.
Настойчивите въпроси от депутати в Камарата на общините — захранвани със сведения от Етел — бяха принудили правителството да намали присъдите на много войници и моряци, съдени в Русия за метеж и други провинения. Присъдата на Били беше намалена на една година и той беше освободен от затвора и демобилизиран. Ожени се за Милдред възможно най-скоро след това.