Пеперуда в леда [bg]

— Добро утро, Роксан! — поздравява я той.

За момент тя просто зяпва срещу него, за което не мога да я виня. Той все пак е гол до кръста. Ръката й се отпуска до тялото.

— Гарет, добро утро! Как си?

Веднага щом задава въпроса, тя потрепва.

Той отстъпва назад, за да я пусне да влезе, после на свой ред прекрачва прага и излиза навън.

— Идваш тъкмо навреме! Бях решил да се държа като джентълмен и да изпратя момичето до вкъщи, а се оказвам жертва на целувки и опипване.

— Гарет! — казвам възмутено, като се опитвам да не се разсмея.

— Бих ти разказал подробно на какви мъчения съм подложен като обект на нейните потресаващи сексуални фантазии — продължава той, отстъпвайки назад. — Но няма да е вярно, защото ми харесва.

— Млъкни! — възкликвам и тръгвам след него.

Той намигва на Рокси и ме поглежда.

— Не страдай прекалено много за мен, докторке!

Гарет се отправя към къщата си, а аз се връщам при ухилената Рокси.

— Само да не се спънеш в огромното си его! — извиквам след него.

Рокси ме хваща приятелски за рамото.

— Това е прекалено — казва тя.

— Самочувствието му ли, така е — отвръщам.

— Красотата му.

— Твърде сексапилен е — продължавам аз. — И инатлив като магаре.

— Точно какъвто ти трябва.

— Ха! Да бе!

Затварям вратата и се обръщам към Рокси, която ме оглежда от глава до пети.

— Изглеждаш страхотно — отбелязва. — Харесва ми тази блуза.

— Благодаря! Но понеже съм с тези дрехи от вчера, ще отида набързо да се преоблека. Сега се връщам!

— Толкова се гордея с теб в момента! — провиква се тя подире ми. — Ясно е защо изглежда толкова самодоволен.

— Не го насърчавай!

Свалям блузата, измъквам се от панталонките и ги мятам в коша за пране. Грабвам един клин от рафта, една тениска от закачалката и се обличам набързо.

Когато се връщам във всекидневната, Рокси си прави кафе. Тя поглежда надолу към пълнещата се с кафе чаша и казва:

— Трябва да поговорим.

— Добре.

Поглежда към мен.

— За Гарет.

Кимвам.

— Предположих.

— Така ли? — учудва се тя. Въздъхва тежко и се обръща към хладилника.

Днес е облечена с тъмносини три четвърти панталони и блуза с шпиц деколте на бели и сиви райета. Както винаги е избрала и подходящи аксесоари — златни гривни на китките, обеци с формата на големи златни топки, бледозлатисти мокасини.

— Не си говорила с него след вечерята у тях — посочвам аз. Рокси взема кутия мляко от хладилника и се обръща към мен с покрусен поглед.

— Той каза ли нещо?

— Не. Всъщност не мисля, че въобще беше забелязал, преди аз да го спомена, но дори и тогава не беше притеснен. Вероятно по някое време може да му направи впечатление, ако не поговорите.

Тя отново въздъхва.

— В момента той е добре — продължавам. — Но аз не съм.