Пеперуда в леда [bg]

— Другия път ми кажи по-навреме.

— Дадено!

Изправям се.

— А сега си облечи нещо!

— Мисля си за нещата, които можем да правим, докато съм съблечен — подхвърля той закачливо.

— Трябва ти професионална помощ, Фрост!

Слушам го с половин ухо как се облича, докато се изправям и изтупвам клина си. И изведнъж се вцепенявам.

За пръв път виждам негова картина, преди да е завършена.

Не мога да помръдна.

Новото платно, опряно на статив, е значително по-малко от предишното, което съответства на по-интимния му дух.

Представлява дива огнена смес от кървавочервено, оранжево и жълто, с лек акцент в тюркоазеносиньо, зелено и бяло.

Прилича ми на супернова — блестяща експлозия от енергия и сила, но формата е много по-земна. Безспорно по-еротична.

Сещам се за картината на стената в спалнята му. И тя е чувствена. Секси. Но в нея липсват близостта и цветове на това ново платно.

Гарет застава зад мен и ме прегръща.

— Нямам представа как ще добавя днешната случка. Може би просто трябва да й посветя нова картина. Да взема една пушка за пейнтбол и да стрелям произволно. Бум! Както ти направи с ума ми.

Част от мен го намира за смешен и забавен, но друга част започва да осъзнава, че той описва връзката ни в своите картини. Разкрива сексуалните ни отношения, които в творчеството му изглеждат уникално силни, едновременно деструктивни и съграждащи.

Когато не работи, Гарет е с мен. Очевидно, когато работи, аз пак съм с него, завладяла мислите му.

— Тази няма да я продаваш — казвам. Не е въпрос.

— Няма — потвърждава той. Навежда се и опира брадичка на рамото ми. — Ще я закачим над леглото в спалнята ни, когато му дойде времето.

Поемам си дълбоко въздух. Издишвам.

— Какво ще правиш с другата картина?