Пеперуда в леда [bg]

— Това изпълнение отива в залата на славата — казва дрезгаво. — Мисля, че е напълно възможно да съм умрял, докато ме смучеше, и останалото да е част от живота след смъртта.

Разсмивам се. Не мога да се сдържа.

Гарет надига глава и ме целува силно и бързо по бузата.

— Трябва да разбера какво те е вдъхновило, за да го накарам да се случи отново!

Пресягам се надолу в опит да вдигна клина си и в този момент осъзнавам, че докато правихме секс, той беше гол, а аз още съм почти напълно облечена. Еротично е.

— Просто реших, че е добра идея — отвръщам.

Завъртам се по гръб и повдигам бедра нагоре, за да си вдигна дрехите.

— Беше превъзходна идея. — Той се изправя на лакът и опира глава в дланта си. Другата му ръка се отпуска на корема ми. — Хайде да го направим пак. В Ню Йорк.

Обръщам се рязко към него.

— Какво?

— Имам изложба другата седмица. Когато се преместих тук, оставих много картини в града и сега искаме ги разпродадем — започва той. Прокарва пръст по ръба на носа ми. — Искам те с мен.

Издишвам бавно, обмисляйки предложението. Да отида с него би било голяма промяна и за двама ни, а не ми се иска да правим резки промени в едва напъпилата си връзка.

Въпреки това мисълта, че няма да го виждам дни наред, ме напряга.

— Кога трябва да заминеш?

— Мисля да летя във вторник и да се видя със собственика на галерията в сряда. Откриването е в четвъртък. Ще има и афтърпарти, но след това можем да правим каквото си искаме. Може да останем в града за уикенда и да се приберем в понеделник.

Повдигам вежди.

— Този вторник?

— Да. Агентът ми от седмици ме преследва, но ние с теб тъкмо започнахме нещо и това ми беше приоритет. Така или иначе лесно успях да се оправя с почти всичко по имейл и видеовръзки, а екипът ми за социалните медии се занимава с промотирането, така че всичко е наред.

Как бих могла да му откажа след това признание? Но се налага.

— Иска ми се да можех, Гарет. Наистина. И по принцип щях да мога. Но вече се съгласих да отида на промоция на ЕКРА+ в Сиатъл този вторник и обещах на Рокси да я запозная с Ева Крос — голяма фенка й е. Майк се оплака, че го побърква с приготовленията си за тази среща.

Гарет се намръщва. Почти чувам мислите му.

— Добре… — започва той и потърква челюстта си с ръка — … ще сменя участието си в галерията с видеообръщение. Правил съм го и преди, лесна работа.

— Дума да не става! Важно е — знам. Дори да си правил десетки откривания и изложби, всяка една от тях е важна и ти трябва да си там. Няма да те спирам.

Той стисва зъби.

— Вече говорихме за това. Сега приоритетите ми са различни.

Изправям се и сядам със скръстени крака.

— Разбирам те. И го оценявам, наистина. Но не е нужно да съм на първо място през цялото време. Просто през по-голямата част от него.

Усмихвам се чаровно в опит да придам на думите си някакъв хумор, но Гарет си остава намръщен и на свой ред сяда на пода, все така безсрамно гол.