Зимата на света [bg]

— Съжалявам, миличка — каза майка й. —

Обещанията никога не са означавали много за баща ти.

Ева й съчувстваше, и това правеше нещата по-лоши. Бащата на Ева бе на хиляди мили разстояние и тя може би нямаше да го види никога повече; но съжаляваше за Дейзи, сякаш положението й е по-лошо. Дейзи се одързости. Нямаше да остави новините да развалят деня й. — Е, аз пък ще съм единственото момиче в Бъфало, което е било замествано от Гладис Анджелъс — каза тя. — Какво да облека? Този сезон в Париж полите бяха драматично къси, но консервативното висше общество в Бъфало следваше модата с известно закъснение. Дейзи обаче имаше рокля за тенис до коленете в светлосиньо, цвета на очите й. Може би днес бе денят да я сложи. Смъкна роклята си и облече новата.

— Как ти се струва?

Ева отговори:

— О, Дейзи, хубаво е, но… Олга се включи:

— Ще им паднат очите.

Харесваше й дъщеря й да се облича предизвикателно. Може би това й напомняше за нейната младост.

Ева заговори:

— Дейзи, ако са толкова превзети, защо искаш да отидеш на празненството? — Чарли Фаркарсън ще е там, а аз смятам да се омъжа за него.

— Сериозно?

— Той е добра партия — натърти Олга.

— Що за човек е? — запита Ева.

— Абсолютен сладур — отвърна й Дейзи. — Не е най-големият хубавец в Бъфало, но е сладък, мил и доста стеснителен.

— Звучи като нещо доста различно от теб.

— Противоположностите се привличат.

Олга се намеси отново:

— Фаркарсънови са сред най-старите семейства в Бъфало.

Ева повдигна тъмните си вежди:

— Сноби?

— И то какви — отговори й Дейзи. — Но бащата на Чарли загуби всичките си пари в краха на Уол стрийт, после умря — някои твърдят, че се е самоубил — тъй че трябва да възстановят семейното състояние.

Ева изглеждаше шокирана.

— Надяваш се, че ще се ожени за теб заради парите ти? — Не. Ще се ожени за мен, понеже ще го омая. Но майка му ще ме приеме заради парите ми. — Казваш, че ти ще го омайваш. Той има ли някаква представа от това? — Още не. Но мисля, че днес следобеда мога да започна. Да, това определено ще бъде подходяща рокля. Дейзи облече светлосиньото, а Ева — сините и бели райета. Докато успяха да се приготвят, вече закъсняха.

Майката на Дейзи не желаеше шофьори.

— Омъжих се за шофьора на баща си, и това разби живота ми — казваше тя понякога. Притеснена бе, че Дейзи може да направи нещо подобно, и затова бе толкова ентусиазирана за Чарли Фаркарсън. Трябваше ли да отиде някъде в скърцащия си Стъц модел 1925 г., нареждаше на градинаря Хенри да свали гумените ботуши и да облече черния костюм. Дейзи си имаше собствена кола, червен Шевролет Спорт Купе. Дейзи обичаше да кара заради мощността и бързината. Насочиха се на юг от града. Почти съжаляваше, че са само на пет-шест мили от плажа. Докато шофираше, си мислеше какъв ще е животът й като съпруга на Чарли. С нейните пари и неговото положение щяха да бъдат водещата двойка във висшето общество на Бъфало. На обедите им подредбата щеше да е толкова елегантна, че хората да въздъхват от удоволствие. Щяха да имат най-голямата яхта на пристанището и да организират увеселения на борда за други богати семейства с вкус към забавленията. Хората щяха да копнеят за поканите на госпожа Чарлз Фаркарсън. Нито едно благотворително събитие нямаше да има успех без Дейзи и Чарли на върха на списъка с гостите. Тя извъртя пред погледа си един филм, в който се видя как минава в замайваща парижка рокля сред тълпа от възхитени мъже и жени и отвръща с любезна усмивка на комплиментите им.