![Войната срещу рулите [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/3/9/vojnata-sreshchu-rulite-bg-download.jpg)
Войната срещу рулите [bg]
- Автор: Ван Вогт Альфред Элтон
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Офир
- Переводчик: Григор Попхристов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Войната срещу рулите [bg]». Краткое содержание книги:
Твърде странно. Съзнанието на този човек изглеждаше съвсем различно от съзнанието на онзи, който бе убил майката на изуола. В това съзнание нямаше никакво желание да убива онези в другия кораб, макар те да заплашваха живота му. Освен това липсваше и страх.
И сега, насочен към него, потече бърз поток мисли от съседното отделение.
„Няма никакво време да ти обяснявам надълго и широко, но трябва да разбереш едно много важно нещо. Ти знаеш, разбира се, защо изуолите са избрали да скриват своя разум: те се страхуват, че ще бъдат унищожени, ако човешките създания открият този факт. Това щеше да бъде вярно, ако някоя от двете страни имаше повече право над Планетата на Карсън от другата. Като прости животни, каквито вие изуолите се преструвате, че сте, не можете да имате такова право според Междузвездното законодателство. Но като разумни създания и местни обитатели вие бихте имали възможно най-очевидното право. Изуолите не могат никога да изгонят човешките създания от Планетата на Карсън с груба сила. Но като една разумна раса, вие можете да ни помолите да си отидем веднага, щом бъдете в състояние да защитавате своята планета, а ние ще бъдем длъжни да го сторим. Заложил съм на карта професионалната си репутация и личната си безопасност, за да те представя на нашите органи на властта с надеждата да им докажа, че ти и твоят вид сте разумни същества и че ние трябва да спрем да ви убиваме и да започнем да търгуваме с вас. Естествено аз не мога да направя това без твоето пълно сътрудничество.“
В момента, в който човекът свърши, лек шум показа, че корабът е докоснал земята. Изуолът бе опитал здравината на стените на отделението, натискайки ги с всичка сила, но никъде не откри слабо място. Дори двата вентилационни отвора бяха пробити направо в дебелите стоманени панели.
Джеймисън продължи забързано:
„Хората в другия кораб, както вероятно знаеш, са военни и им е възложено да те проследят и заловят жив или мъртъв. Преди няколко дни, когато пристигнах на Земята и научих за това положение, помолих да ми бъде възложено издирването, тъй като командир Макленън не бе успял да те открие. На молбата ми бе отказано, защото наблегнах на важността да те заловя жив, а ти бе считан за голяма заплаха. Тук съм против желанието на Макленън. Според него военните са по-добре екипирани, за да се справят с такъв вид работа.“
Изуолът приемаше разказа на Джеймисън само с част от съзнанието си. Една друга част от него усещаше с нарастваща сила натиска на мисли отвън. Мислите бяха смесени. Някои от тях — повече враждебни — изглежда, бяха насочени срещу Джеймисън. Долавяше се чувство, че той е постъпил нечестно. Но тук-там имаше и възхищение от начина, по който Джеймисън бе извършил нещо, считано от тях за невъзможно.
Смесицата от мисли няколко минути непрекъснато увеличаваше силата си, после нарастването спря. Очевидно другият кораб бе кацнал до техния.
„Положението вече е извън моя контрол — завърши бързо Джеймисън. — Но ти можеш да помогнеш на двама ни като ми кажеш какво е намислил Макленън — какви са неговите планове — веднага щом те станат очевидни за теб. Или може би вече ги усещаш?“
Изуолът седна надменно на задните си крака. В действителност той все още не беше отвърнал нищо. И определено нямаше да бъде измамен с такава плитка уловка, макар да нямаше никакво доказателство, че намерението на човека е такова.
13.
Картините от съзнанието на Джеймисън показваха, че той е отворил вратата на командната зала и излиза навън, за да срещне няколко мъже с насочени към него оръжия.
Гласът на Макленън, който все още беше в другия кораб, се чу във високоговорителя:
— Докторе, в момента съм твърде удивен от вашия незаконен акт, за да реша какво да предприема спрямо вас. Отстъпете настрана.
Джеймисън не отговори нищо, но се отстрани от кораба според указанията.
— Добре, Карлинг, действай — нареди грубо Макленън.
Един от мъжете, който носеше малък метален цилиндър, отиде в командното отделение, току-що освободено от Джеймисън. Последва серия металически звуци, след което Джеймисън заговори с рязък тон:
— Предупреждавам ви, командире, че ако нараните този изуол, който е самонадеян безпомощен затворник, ще ви е доста трудно да се оправдаете.
— Не се бойте, доктор Джеймисън. Вашето другарче няма да пострада. Само счетох за необходимо да инспектирам отделението, за да разбера дали е подходящо за транспортирането на един така опасен звяр в цивилизацията. Газът само ще прати животното в безсъзнание за срок от няколко часа.