![Войната срещу рулите [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/3/9/vojnata-sreshchu-rulite-bg-download.jpg)
Войната срещу рулите [bg]
- Автор: Ван Вогт Альфред Элтон
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Офир
- Переводчик: Григор Попхристов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Войната срещу рулите [bg]». Краткое содержание книги:
Спасителната ракета беше вече само на неколкостотин метра и кръжеше над един съседен храсталак. Очевидно претърсваха грижливо навсякъде.
Изуолът чакаше напрегнато. Бе сигурен, че следите му са неразличими върху кишавия отъпкан сняг и имаше шанс спасителната ракета да тръгне в друга посока. Но още докато наблюдаваше, тя се издигна и се понесе право към него.
„Бързо! — достигна до съзнанието му настоятелната молба от малкия кораб. — Ще бъде много по-добре, ако не те видят да влизаш.“
Изуолът още се колебаеше. Изпитваше силно нежелание да се откаже от така трудно извоюваната свобода, дори за да спаси живота си. След това, в последния възможен момент, не размишлението върху личната му безопасност го накара да вземе решение, а онова, което бе изрекъл неговият бъдещ защитник: „Хората на него не вярват, че си разумно същество…“ Това означаваше, че човекът в чакащия кораб е единственият, който вярва. И че ако този човек бъде убит, това знание ще умре с него.
12.
Като се сниши до земята, изуолът се плъзна бързо към кораба и скочи в отвора. Вратата щракна след него, затваряйки го в тъмнината, но не и преди да види, че помещението е съвсем празно. Имаше само два малки вентилационни отвора. Той приседна на задните си крака.
Странно, осъзнаването, че няма да има непосредствена възможност да убие притежателя на жизненоважната тайна, не го разочарова особено. Той просто мрачно прие факта, че нещата ще следват своя обективен ход независимо от всичко, което бе решил да направи.
После някъде от вътрешността на кораба дойдоха мисли, които се записаха в съзнанието на човека в съседното отделение и едновременно с това предизвикаха едва доловими звуци през металната преградна стена.
— Доктор Джеймисън! Изглежда, винаги сте навсякъде преди нас. Да сте виждали случайно онова бедно малко чудовище?
Беше същото мощно съзнание, което даваше заповеди при разбития кораб преди много дни. В него имаше зле прикрита враждебност.
След кратка пауза последва любезен ироничен отговор:
— Съвсем сигурен съм, че е напуснало този район, командир Макленън.
— Наистина ли? Е, скоро ще установим. По следите му има шест кучета, съпровождани от другата спасителна ракета. Хубава свежа диря, ако се съди по скоростта им. Този път няма да спрем, докато не го настигнем, където и да е. Твърде жалко, че не успяхте да убедите специалния пълномощник, че звярът е достатъчно безобиден при опит да бъде заловен жив… но може би ще ви бъде позволено да го притежавате препариран.
Джеймисън не отговори. Изуолът усети, че корабът набира скорост.
Изминаха няколко минути.
— Джеймисън! — Това бяха гласът и мисълта на командир Макленън — и двата с гневен оттенък. — Незабавно кацнете или ще бъда принуден да ви взривя!
Изуолът прочете тревога и объркване в съзнанието на човека в съседното отделение. Имаше също нерешителност и колебание как да процедира по-нататък: дали да приземи кораба, или да се изплъзне, като го насочи с пълна скорост към планините и ниско надвисналите облаци. Но тази нерешителност не пролича в изпълнения с възмущение отговор на Джеймисън.
— Какво означава това, командире?
— Блъфирането изобщо няма да ви помогне. Джеймисън! Един от местните жители е видял всичко от къщата си. Видял е кораба ви да маневрира, взел е бинокъла си и е наблюдавал как кацате. Видял е как звярът влиза при вас. Какво направихте? С парче храна от неговата собствена планета ли го подмамихте? Предупреждавам ви, Джеймисън, нашите оръдия ви държат на прицел. Ако не започнете да се спускате, докато преброя до три, ще дам заповед за откриване на огън. Едно… две…
Изуолът почувства, че подът под него започна да потъва. Но точно преди това усети в съзнанието на Джеймисън една светкавична серия мисли, която показваше като на филм свалянето на кораба, гибелта на Джеймисън при катастрофата и оцеляването на изуола, за да бъде убит впоследствие от безпощадните оръжия на онези в другия кораб. А заедно с картините имаше и чувство на разочарование и искрено съжаление за неуспеха на жизненоважен план.