Време на мъчения [bg]

— Полицията обаче въобще не идваше, за да ме защитава. Бяха получили този… материал, тези снимки и филми с деца. Показаха ми ги. Попитаха ме дали са мои и аз казах, че не са; личеше си, че не ми вярват. Разпознах някои от полицаите, с които бях говорил след стрелбата — онези, които ме бяха тупали по рамото и наричали герой, — и виждах разочарованието и отвращението им. Арестуваха ме, закараха ме в участъка, разпитаха ме, а после ме отведоха в окръжния затвор на Къмбърланд. На следващия ден се явих пред районния съд, който ми определи гаранция от четиридесет хиляди долара — според прокурора с моя бизнес и достъп до скъпоценности можех лесно да избягам.

Аз обаче не разполагах с толкова средства. Магазинът на Нора беше фалирал, а и аз не изкарвах същите пари, както преди. Като погледна назад, мисля си, че може би съм страдал от посттравматичен стрес, и се бе наложило баща ми да поеме голяма част от ангажиментите. С общи усилия обаче успяхме да платим гаранцията и ме пуснаха да си вървя.

Така името на Бърнел се оказало отново в новините, но по съвсем други причини. Къщата му била маркирана с червена боя, редовно намирал гумите на колата си спукани. Съпругата му се изнесла и подала молба за развод. Споразумяли се да продадат бързо къщата, а със своя дял Джеръм платил на адвокатите. Върнал се да живее при родителите си. Спрял да работи. Баща му се оттеглил официално и завинаги от бижутерския бизнес, защото името му било опетнено от престъпленията, приписвани на сина му.

Накрая Джеръм Бърнел отишъл в затвора.

— Да ви казвам ли какво ми се случи в „Уорън“? — попита той.

— Само ако искате — отвърна Паркър.

— Сами можете да се досетите, но побоищата бяха най-малкото. Не бях в безопасност въпреки мерките за сигурност. Над четири от петте години живях в ада. Последните месеци беше само чистилище.

— Какво се промени? — поинтересува се Ейнджъл.

— Бях боксова круша за всеки, който се добере до мен, но си имах групичка от основни мъчители, а главатарят им се казваше Харпър Грифин. Освободиха го няколко месеца преди мен, но той ми остави нещо, с което да го запомня. На деня след излизането му петима се изредиха да ме изнасилват. Казаха, че е почерпка от Харпър.

Бърнел допи бирата си.

— Ето какво мисля аз, господин Паркър: всичко, което ми се случи, беше последствие от действията ми в бензиностанцията. Инсценираха го, за да отида в затвора и да бъда наказан за стореното. Освен това е възможно същите хора да са докопали Пейдж Дънстан и Кори Уайът и да са ги заличили от лицето на земята. Много скоро същото ще се случи и с мен.

Той бръкна във вътрешния джоб на якето си и извади дебел кафяв плик, който плъзна към Паркър.

— Вътре са всички пари, които са ми останали, без няколкото долара, с които ще живея, докато дойдат за мен. Когато си отида, бих искал да разберете какво се е случило — ако не заради мен, то заради Пейдж и Кори и заради семейството, избито от онези двамата, и заради застреляните приятели на Кори.