Време на мъчения [bg]

Ами ако имат приятели?

Ако имат семейства?

Бърнел не искаше да бъде герой и не се смяташе за такъв, но въпреки това стана. Попита дали има възможност за защита на самоличността, но нямаше големи надежди за това, дори преди жената да продаде записа си на телевизионните канали. Отказваше интервюта, но журналистите не спираха да го търсят. Отклони поканата от полицейското управление на Портланд за официалната закуска за връчване на годишните награди, но по-късно отличието му беше донесено от млад служител, който стисна ръката му и му благодари за стореното. Хората го спираха на улицата и молеха да се снимат с него. Заваляха още повече поръчки от клиенти, но той вече нямаше желание да пътува и да носи в себе си скъпоценности, защото се боеше, че някой ще го набележи. Поради това се налагаше да работи повече от дома си, следователно да прекарва повече време с Нора, а тя единствена не се впечатляваше от подвига му.

Защото знаеше.

— Голям стрелец си — казваше тя, а думите разпръсваха облачетата цигарен дим, които излизаха от устата й. — Голям мъж с пищов. А сега те е страх да излезеш от шибаната къща.

Беше права; той се страхуваше. Известността не му допадаше. Не искаше повече да носи оръжие, но му беше нужно, когато напускаше дома си, защото вече всички знаеха, че Джеръм Бърнел е в бижутерския бизнес, и…

Ами ако имат приятели? Ако имат семейства?

В крайна сметка никой не потърси телата на мъртъвците и те бяха погребани в бедняшкия сектор на гробището „Магнолия“ в Огъста. Шофьорските им книжки, според които се казваха Хенри Форд и Тобин Симъс, се оказаха висококачествени фалшификати, които не биха минали пред повечето ченгета, но явно бяха им свършили добра работа. Автомобилите им — „Сатурн“ от 1998-а и бусът „Шевролет Ескпрес Карго“ от 2000 година — бяха купени наскоро от дилъри във Вирджиния и Ню Хампшир, но още не бяха предприети стъпки за прехвърлянето на документите.