Тръпка [bg]

Двадесет и първа глава: Сам

14°С

Когато будилникът на Грейс зазвъня в 6:45 на следващата сутрин и изпълни ушите ми с пищящите си електронни сквернословия, мигновено скочих с разтуптяно сърце, точно както бях направил и предишния ден. Главата ми все още беше изпълнена с избледняващи сънища за вълци, хора и окървавени челюсти.

— Ммммм — промърмори Грейс, видимо незаинтересувана от какофонията, и придърпа одеялото нагоре, увивайки се в него. — Изключи го, моля те. Ставам. Ставам след секундичка.

Тя се завъртя, а русите къдрици едва се виждаха над ръба на завивките, сякаш внезапно се беше смалила.

Това бе положението. Тя спеше, а аз — не.

Приведох се над нея и я прегърнах, топла и сънлива, задържах я в обятията си за още няколко минути. Погалих я нежно по косата, отметнах един кичур от челото й и го проследих с пръстите си по цялата му дължина, покрай ухото, до началото на дългата й шия, където косата й спираше да бъде коса и се превръщаше в тънки, мънички, рошави косъмчета. Бяха очарователни, тези малки, меки пухчета, които щяха да пораснат, превръщайки се в истинска коса. Бях изкушен да се наведа и да ги захапя, придърпвайки ги нежно със зъби. За да я събудя, да я целуна и да й помогна да закъснее за училище. За съжаление мислите ми бяха прекалено обсебени от Джак, Криста и хората, от които ставаха лоши върколаци. Ако отидех до училището, дали можех да проследя избледняващата диря на Джак, разчитайки на отслабналото си в човешката ми форма обоняние?

— Грейс — прошепнах, — събуди се.

Тя тихичко измърмори нещо, което в груб превод от езика на спящите май означаваше чупката.

— Време е да ставаш — казах и мушнах пръст в ухото й.

Грейс изписка и ме плесна през ръката. Е, вече беше будна.

Утрините ни заедно започваха да придобиват уюта на рутината. Все още замаяна от съня си, тя се отправи към душа, влачейки крака, аз поставих две гевречета в тостера — по едно за всеки от нас — и убедих кафе машината да направи нещо, което най-малкото звучеше като приготвяне на кафе. Върнах се в стаята, слушайки как Грейс си тананика под душа нещо не особено мелодично, обух си джинсите и започнах да търся в чекмеджетата й някакви чорапи, които нямат прекалено момичешки вид, за да мога да ги взема назаем.

Дъхът ми спря, когато видях снимките сред грижливо сгънатите й дрехи. Снимки на вълци. На нас. Внимателно извадих купчинката и отидох на леглото. Обърнат с гръб към вратата, сякаш вършех нещо нередно, започнах бавно да ги разглеждам. Имаше нещо пленително във възможността да гледам тези образи с човешките си очи. Можех да нарека някои от вълците с човешки имена, по-старите, които винаги се бяха трансформирали преди мен. Бек — огромен, тромав, синкавосив. Пол — черен, с извънредно чиста козина. Улрик — кафяво-сив. Сейлъм, с неговото нащърбено ухо и дивите му очи. Въздъхнах, без да знам защо.