Прах [bg]

Няма да ми обясни нищо повече в момента. Копнее да се задейства.

— Предполагам, че нямаш чифт ботуши в чантата — казвам, като поглеждам обувките му от елегантна кафява кожа с катарами. — Разбира се, че нямаш. Ама че тъп въпрос.

Всъщност Бентън въобще не притежава гумени ботуши. Дори когато работи в градината, той изглежда елегантен и спретнат. Просто не може по друг начин. Един от онези високи и слаби мъже с издялани лица, той има вид на богат и образован дори сред калта на местопрестъплението.

— Самоличността й потвърдена ли е? — пита той.

Хубавото му лице се завърта към мен. Гъстата му посребряла коса е разрошена от вятъра.

— Официално, не — отговарям и го повеждам към уличката, за да остави багажа си до джипа на Марино. — Но почти няма съмнение. Работим с идеята, че това е младата жена, изчезнала снощи, Гейл Шиптън.

— Луси казва, че приличала на нея. Разбира се, намирахме се доста далеч, но тя увеличи кадъра — съобщава ми Бентън, като закопчава дългото си кашмирено палто с едната си ръка. — Улови всичко на филм — разположението на тялото, начина, по който е увито, а това е особено важно. Ще имаш снимка отвисоко, ако искаш. Осъзнавам, че трябва да ти обясня безброй неща, но няма да го правим тук. Не можем.

— Кажи ми поне защо не можем.

— Марино е взел телефона на Гейл Шиптън от бара и очевидно все още е у него.

— Не разбирам откъде би могъл да зна… — започвам, когато се приближаваме до джипа и Куинси започва да скимти.

— Не сега, Кей — спокойно ме прекъсва Бентън. — Не можем да говорим за това пред Марино. Имам предвид факта, че Марино е намерил телефона, а Луси знае за това. Тя буквално го е видяла да го прави, защото наблюдавала телефона отдалеч, откак научила за изчезването на Гейл. От полунощ Луси знаела, че телефонът на Гейл е все още в бар „Сай“, в задната уличка, където го е използвала за последен път.

— Луси е работила с нея — казвам, вече напълно сигурна. — Калъфът на телефона е военен, също като моя и онзи на Луси.

— Това е проблем.

Бентън има предвид, че Луси е проблем или ще се превърне в такъв. Ако смартфонът на Гейл Шиптън представлява интерес за племенницата ми, значи е свързан с някакъв проект, по който тя работи. И Луси ще се намеси в полицейското разследване. Може би вече го е направила.

— Наясно си с избора на времето, нали? Гейл Шиптън е трябвало да се яви в съда след по-малко от две седмици.

Не се съмнявам, че Бентън знае и това, и тревогите ми се завръщат.

— В какво се е забъркала Луси този път?

— Трябва да поговорим за много неща, Кей — казва Бентън, като погалва тила ми, но аз не се успокоявам.

— Тя замесена ли е в делото? — питам настойчиво, тъй като трябва да знам поне това. — Замесена ли е в сто милиона доларовата война на Гейл Шиптън с „Дабъл Ес“, фирма за управление на финанси, чийто главен офис се намира много близо до дома й в Конкорд?