Отровни думи [bg]

Подаде на Гамаш доклада от лабораторията и му посочи един ред. Той прочете:

— Акрилен полиуретан и алуминиев оксид. Какво е това?

— „Варатан“ — обясни Бовоар. — Наскоро освежавахме подовете у дома. Нанася се един слой, за да се запечата дървото, след като е било обработено с шкурка.

— Не е само за подове — допълни доктор Харис и си взе обратно шишенцето. — Приложим е за всякаква дърводелска работа. Вид лак. Като изключим раната на главата, убитият е бил в добро здраве. Можел е да живее още двайсет и пет, трийсет години.

— Виждам, че се е хранил няколко часа преди убийството — прочете Гамаш в лабораторния доклад.

— Вегетарианска храна. Подозирам, че е отгледана без пестициди и синтетични торове. Изпратила съм проби за изследване — отговори патоложката. — Здравословно постно ястие. Не е типичната вечеря на един скитник.

— Може би някой го е поканил на вечеря и после го е убил — предположи Бовоар.

Доктор Харис се поколеба.

— Обмислих тази вероятност, възможно е, да.

— Но? — подкани я Гамаш.

— Но ми изглежда като човек, който редовно се е хранел така. Не само веднъж.

— Значи или сам си е приготвял храната и е предпочитал здравословно меню — заяви главният инспектор, — или му е готвел вегетарианец.

— Това е, общо взето — завърши патоложката.

— Не виждам нищо за алкохол или наркотици — отбеляза Бовоар, докато преглеждаше набързо доклада.

Доктор Харис кимна утвърдително:

— Не съм убедена, че е бил бездомник. Не знам дали някой го е било грижа за този човек, но смятам, че той се е грижел сам за себе си.

„Какъв чудесен епитаф“ — помисли си Гамаш. Той се грижеше за себе си.

— Може да е бил маниак на тема оцеляване — намеси се Бовоар. — Нали знаете, от онези, смахнатите, които зарязват градовете и се крият по горите, защото вярват, че идва краят на света.

Арман Гамаш се извърна към по-младия си колега и го погледна. Идеята му беше интересна.

— Честно казано, съм силно озадачена — призна патоложката. — Вижда се, че му е бил нанесен един-единствен фатален удар в задната част на главата, което е доста необичайно. Само един удар… — Доктор Харис не довърши изречението си и поклати глава. — Обикновено, ако някой е набрал на някого дотолкова, че да го пребие до смърт, е подвластен на емоциите си. Буквално обезумява. Изпада в истерия и не може да се спре. Удря много пъти. Но само един удар като в този случай…

— На каква мисъл ви навежда? — попита Гамаш, докато гледаше смазания череп.

— Не е било обикновено престъпление от гняв — заяви тя. — Да, имало е гняв, но е имало и план. Човекът, извършил убийството, е бил бесен. Но е успял да овладее бесовете си.

Гамаш вдигна учудено вежди. Това беше рядкост, изключителна рядкост. И звучеше притеснително. Да се обуздае стадо диви жребци, които буйстват и се изправят на задните си крака, пръхтят с разширени ноздри и трополят с копита… Кой би могъл да контролира такава стихия?