Отровни думи [bg]

Мечтата ѝ да има свой собствен кон.

Като малка ходеше на езда. Вятърът развяваше косите ѝ, а кожените юзди леко потрепваха в ръцете ѝ и тя се чувстваше свободна. И в безопасност. Сериозното момиченце забравяше за тежкото бреме на тревогите си, докато бе на гърба на коня.

Години по-късно, когато неудовлетворението се превърна в отчаяние, когато умората завладя душата ѝ, когато едва ставаше сутрин от леглото, мечтата отново се появи. Притече ѝ се на помощ като кавалерия, като Кралската канадска конна полиция.

Конете щяха да я спасят. Тези великолепни създания, които толкова обичаха ездачите си, че бяха готови да препуснат в битка заедно с тях и да преминат през взривове, ужас, крещящи мъже и свистящи оръжия. Докато ездачът ги смушкваше да продължават напред, те не спираха.

Кой не би ги обичал заради това?

Една сутрин Доминик се събуди и разбра какво да направи, за да запази разсъдъка и душата си. С Марк трябваше да напуснат работа и да си купят къща в провинцията. И да се сдобият с коне.

Щом купиха старото имение „Хадли“ и Рор започна работа по обора, тя се зае с търсенето на конете. Проучва с месеци идеалната порода, идеалния темперамент. Височината, теглото, дори цвета. Паломино58? Сив петнист? Всички думи, които знаеше от детството си, изплуваха в паметта ѝ. Всички снимки, откъснати от календари и залепени на стената редом с Кийт Партридж. Черният кон с бели чорапи, могъщият сив жребец, изправен на задните си крака, арабският — царствен, благороден и силен.

Накрая Доминик се спря на четири великолепни ловни коня. Стройни, с лъскав косъм, два дорести, един черен и един чисто бял.

— Чувам камион — обади се Карол и хвана ръката на снаха си леко и внимателно, като юзда.

Иззад завоя наистина се появи товарен автомобил. Доминик помаха и даде указания. Камионът намали, влезе в двора и спря до чисто новия обор.

Шофьорът изведе от фургона четири коня. Животните потропваха с копита по дървената рампа, докато слизаха. Когато застанаха едно до друго на двора, доставчикът се приближи до жените, хвърли цигарата си в прахта и я стъпка с обувка.

— Трябва да подпишете тук, мадам. — Мъжът протегна документите. Доминик посегна да ги вземе, подписа се на указаното място, почти без да сваля очи от конете, и даде бакшиш на шофьора.

Той го прие и премести поглед от озадачените жени към животните.

— Сигурни ли сте, че искате да ги задържите?

— Да, благодаря ви — отвърна Доминик с повече увереност, отколкото чувстваше. След като ѝ ги доставиха и мечтата ѝ се сбъдна, осъзна, че всъщност няма представа какво се прави с един кон. Какво остава за четири.

Шофьорът явно се смили и попита:

— Да ги прибера ли в конюшнята?

— Не, няма проблем. Ще се справим. Merci.

Искаше ѝ се мъжът да си тръгне веднага. Да не става свидетел на нейната несигурност, тромавост, некомпетентност. Доминик Жилбер не бе свикнала да действа на сляпо, но ѝ се струваше, че много скоро ще трябва да се примири с това.