![Дъщерите на Костотрошача [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/0/9/dshcherite-na-kostotroshacha-bg-download.jpg)
Дъщерите на Костотрошача [bg]
- Автор: Деккер Тед
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-58-5
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дъщерите на Костотрошача [bg]». Краткое содержание книги:
„Тед Декър е истински майстор на трилъра и „Дъщерите на Костотрошача“ е блестящо доказателство за това!“ Нелсън Демил, New York Times bestselling author
„Този роман не просто ти влиза под кожата — историята се загнездва в душата ти и заживява там, събуждайки болка и възхищение. Брад Мелцър, New York Times bestselling author
„Дъщерите на Костотрошача“ е истински „тур дьо форс“ на съспенса, който изисква да бъде прочетен на един дъх!“ Джеймс Ролинс, New York Times bestselling author
Бяха разследвали задълбочено убийството на Линда Оуенс, но разпитите секнаха, когато лабораторните анализи установиха, че кръвта, намерена в косата на Линда Оуенс, съвпада с тази на главния им заподозрян в онзи момент Фил Суицър. Все още непроучена бе останала поредицата възможни връзки между жертвата и хора, които са я познавали в училище.
Не затова обаче беше дошла тук в петък следобед Рики Валънтайн. Посещението се дължеше на случката с Бърт Уелш, който някак се беше забъркал в неприятности с военноморския офицер, с чиято съпруга се бе сближил. На Рики не й влизаше в работата, обаче според Уелш Райън Еванс направил необичайни твърдения, които го свързвали с Костотрошача в иракската пустиня. Следователно и на Рики вече й влизаше в работата, макар и само докато установи колко основателни са въпросните твърдения.
Рики вече бе разговаряла петнайсет минути по телефона със Селин Еванс и половин час в „Старбъкс“ с Бетани Еванс, шестнайсетгодишната дъщеря, която по силата на интересно съвпадение сега учеше в същото училище — католическата гимназия „Сейнт Майкълс“ — както и последната жертва. Научи за семейството им повече, отколкото й се искаше.
Но нищо съществено за Костотрошача.
Звънчето звънна и вратата на асансьора се отвори. Рики влезе в кабинката и търпеливо я изчака да доскрибуца три етажа по-нагоре.
Райън Еванс. Беше се поразровила за този човек, след като Кракър я помоли да го провери. Съдейки по всички данни, които събра, той беше един от най-добрите във флота. Командирът му говореше хвалебствено за работата на капитана във военноморското разузнаване, голяма част от която беше секретна. Военното му досие обаче не беше секретно. Както и да го погледнеш, Райън Еванс беше човек с характер, с когото хора като Бърт Уелш не могат да се мерят.
Човек, имал дързостта да нахълта в кабинета на прокурора преди два дни и да го обвини, че спи със съпругата му.
Само като си представи Бърт Уелш тръшнат на пода с притиснато в гърлото му коляно… Как да не се усмихнеш поне! Прокурорът не повдигна обвинения, но направи нещо може би още по-лошо.
Рики пристъпи към стая 312 и почука.
Съдейки по вида на човека, който й отвори, той явно не се беше показвал навън и не бе влизал под душа цяла седмица. Райън Еванс беше облечен с джинси и бяла фланелка, бос, с няколкодневна брада и с чорлава и мръсна кестенява коса. Едър мъж, природно силен.
Изгледа я откъм тъмната стая с кафяви очи като на изгубено пале.
— Да?
— Райън Еванс?
— Да. О… ФБР?
Тя протегна ръка:
— Агент Рики Валънтайн. Може ли да вляза?
Ръкостискането му беше вяло, но все пак я удостои с него, преди учтиво да отстъпи встрани.
— Малко чист въздух ще ни се отрази добре. — Рики се запъти към щорите на прозореца. — Нещо против?
— Не, не. Всъщност май ще е по-добре да светнем лампите.
Тя дръпна ръка от кордата на щорите.
— Разбира се. Осветлението. Добре, поне това.
Той светна лампата на тавана. Едно от двете големи легла не беше оправено. Оранжевите флорални мотиви на чаршафите си отиваха с двете импресионистични репродукции на стената, типични за много хотелски стаи. Някой се беше заклел да сведе буквално всички евтини хотели до три разновидности, от които тия с оранжевите флорални мотиви бяха най-разпространеният вид.
— Може ли да седна?
— Разбира се. — Той отиде до малката масичка с празна кофичка за лед и издърпа стол. Истински джентълмен.
Рики постави върху масичката портфейла си от черна змийска кожа и толкова голям, че преспокойно минаваше за чантичка.
— Благодаря.
Райън седна на леглото и сви единия си крак под другия:
— Няма защо.
— Както ви обясних по телефона, не искам да ви отнемам много време, имам само няколко въпроса. Разбирам, че знаете за Костотрошача.
— Беше по всички новини.
Рики погледна към телевизора, който работеше на канала на Си Ен Ен, но с изключен звук.
— Разбира се. Явно напоследък разполагате с колкото време пожелаете за новините.
Той само я гледаше.
— Кога за последен път сте излизали от тази стая, капитане?
— В страната съм едва от седмица. Още не съм се адаптирал.