Ези-тура [bg]

Ласитър не отговори веднага. По лицето му премина нещо, което Виктория не успя да разшифрова, но той обработваше информацията.

— Няма да я замъкнем в съдебната зала направо от улицата, защото така ще рискуваме да те закове. Ще говорим с нея. Ако подкрепи твоята версия, ще я използваме. Ако не, ще й купим билет първа класа за където поиска. — Ласитър млъкна за миг и погледна Виктория. — Стига това да не представлява възпрепятстване на правосъдието.

— По-вероятно е да свършите всичката работа и после неволно да я пуснете в ръцете на властта — каза Стив. — Те не могат да я намерят, но вие двамата ще се справите.

В малката стая отново настъпи тишина. Най-накрая Виктория каза:

— Съжалявам, Стив. Джейк е защитникът тук и не можеш да го мачкаш както ти хрумне. Затова го наех.

Ласитър се заразхожда из стаята. От едната до другата стена правеше по три крачки.

— Е, Джейк? — подкани го Виктория.

Ласитър се облегна на бетонната стена и затвори очи. Виктория виждаше изтощението, което го бе обзело изцяло. Би трябвало да си е вкъщи, в леглото. Изражението му й подсказа, че това, което смята да каже, няма да й хареса.

— Ще действаме както казва Соломон. Преставаме да търсим Надя. Ако се обади Елена, ще й кажем, че нямаме нужда от показанията на приятелката й.

Това наистина я обърка. Защо Ласитър даваше заден?

— Какво ми казваш, Джейк?

— Ще се защитаваме с празния стол. Те имат експертизи, пистолет, пръстови отпечатъци. Ние имаме Стивън, който може да обясни стрелбата. Надя е била с ръкавици, застреляла е Горев, взела е пистолета му и е изчезнала. При заключителната пледоария ще соча невидима Надя, седнала на празен стол. И да става каквото ще.

Виктория беше стъписана. Предната нощ Ласитър едва не се бе простил с живота си, за да открие онази жена, а сега се обръщаше на сто и осемдесет градуса, защото клиентът му, депресиран и раздразнителен, му бе казал да постъпи така?

— Какво ти става, Джейк?

— Адвокатът трябва да слуша клиента си толкова внимателно, колкото слуша и любовницата си. Соломон, това би могло да стане едно от правилата ти.

— Говори по-конкретно, Джейк, моля те — настоя Виктория.

— Ти си прекалено близо до всичко това, за да си обективна. Заради това беше добра идея да наемеш мен. Или друг, без значение. Аз чувам какво казва Соломон, а ти не чуваш.

— Продължавай.

— Зарежи идеята да призовем Надя като свидетел. Соломон не иска даже и да говорим с нея, защото е наясно какво ще каже.

— Ние търсим само истината.

— Понякога истината ти осигурява свобода. Понякога — доживотна присъда.

— Джейк, нали не казваш, че…

— Както казват хората, любовта е сляпа. Най-малкото е късогледа. Може да има само една причина Соломон да е толкова сигурен, че Надя няма да иска да ни помогне. Не тя е застреляла Николай Горев. Направил го е той.

— Не, не е! Каза ни само, че… — Виктория рязко се обърна и се втренчи в Стив, но той гледаше Ласитър. Безизразно.