![Ези-тура [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/9/6/ezi-tura-bg-download.jpg)
Ези-тура [bg]
- Автор: Ливайн Пол
- Серия: Джейк Ласитър #11
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-704-9
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ези-тура [bg]». Краткое содержание книги:
Ливайн ефектно смесва озадачаващо престъпление, интелигентно разследване, ловко жонглиране в съдебната зала и изненадващото привличане между Виктория и Джейк. Пъблишърс Уикли
Много забавен съдебен трилър в стил „Флорида“… идеално четиво за лятото. Ливайн умело събира героите от своите две поредици в един безупречен сюжет!
— Стив, кажи ми истината — подкани тя.
Стив мълчеше.
Ласитър също.
Двамата се гледаха втренчено. Никой не мигваше. В тишината между тях като че ли се появи някакво разбирателство.
— Стив! Кой застреля Горев? — настоя Виктория.
— Не отговаряй, Соломон — каза Ласитър. — Справяш се отлично.
Виктория онемя. Имаше чувството, че главата й е пълна с пясък.
Ласитър не откъсваше очи от Стив.
— При първата ни среща ти ми каза, че не си стрелял по Горев, че е стреляла Надя. Слава богу, казал си същото и на ченгетата. Ще те изправя пред съда и ще те накарам да повториш всичко това под клетва. Ако изведнъж промениш мнението си, нека си остане за теб. Аз не мога да предложа показания, за които знам, че са неверни. Не е етично. Това е едно от онези проклети правила, които спазвам.
— Съгласен съм — обади се Стив. — И какво още?
Виктория имаше чувството, че ще припадне. Само това би могло да й се случи, като слушаше Ласитър, за когото, изглежда, нямаше никакво значение дали клиентът му наистина е извършил убийство, или не.
— Както казах, ще използваме празния стол. Щатът няма да си направи труда да доведе Надя в съда. Аз ще разкажа през какви перипетии сме минали, за да я открием. При кръстосания разпит ще накарам Бариос да признае, че съм ял бой, докато съм се опитвал да я намеря. Самият той, по дяволите, бърса кръвта от ризата ми.
— Получаваш гласа ми — каза Стив.
Виктория почувства, че очите й се пълнят със сълзи. Двамата мъже в живота й заговорничеха да се забъркат с лъжесвидетелство. Ласитър просто трябваше да се преструва, че не знае, че е.
— Искаш ли да чуеш заключителните ми аргументи — попита Ласитър и отново започна да крачи.
— Разбира се — отговори Стив. — Дай накратко.
— Къде е единствената свидетелка, която може да опровергае твърденията на клиента ми? — избумтя с най-добрия си баритон Ласитър. Спря и посочи стола от който беше станал. — Ето я! Какво? Не я виждате? Ами разбира се. Щатът не я доведе пред вас. Защо? С всичките ресурси, с които разполагат, можеха да я доведат тук, ако е само невинен свидетел на престъпление. Може да има само една причина този стол да е празен. Избягала е, защото тя е убила жертвата. Няма да се доближи до тази съдебна зала, защото тя е натиснала спусъка, отнела е живота на Николай Горев и е натопила клиента ми за убийството. Видяхте, че Стив Соломон се изправи, сложи ръка на Библията и се закле да говори истината и само истината. Чухте показанията му и видяхте как беше подложен на ожесточени кръстосани разпити, но не чухте и дума от свидетелката, която би могла да опровергае думите му.
— Харесва ми — отбеляза Стив.
— Чудесно. Ще използваме това, с което разполагаме. Имаме шанс.
— След всичко, което ми наговори за правосъдието, наистина ли нямаш проблем с това, Джейк? — попита Виктория.
— Да, по дяволите. Мисля, че мога да спечеля делото. Може да изведа убиец от съдебната зала. Тогава ще си измия ръцете, ще пийна малко „Джак Даниелс“ и ще се преместя във Върмонт.
Тогава Виктория се разплака истински.
26
Тя е по къси къси панталонки
Виктория каза, че ще се прибере от ареста с някоя от новите фирми — „Юбер“ или „Лифт“, — така че казах „довиждане“ на влюбените гълъбчета и подкарах към малката си къща на Поинсиана.
Баба ме чакаше в кухнята и режеше на тъничко кочани млечна царевица, за да ги пусне в димяща тенджера овесена каша. Парче пармезан очакваше да бъде настъргано, няколко пера пресен лук също щяха да отидат вътре. Напоследък баба готвеше засукани неща.
Погледна физиономията ми и попита:
— Да не си опитвал да целунеш котарак нощес?
— Нещо такова, бабо.
— Ще ти сложа билки на драскотините. Изобщо няма да питам как изглеждаш под дрехите.
— Съжалявам за костюма, бабо.
— Знаех си, че са пари на вятъра. Все едно да обуеш гащи на магаре.
Посегнах към кафеварката, но тя ме плесна по ръката.
— Трябва ти сън.
Не възразих. Изядох си кашата с някакви маслени бисквити, от които буквално капеше масло, благодарих на баба, отидох в стаята си и се строполих на леглото с дрехите. Спах до следобеда. Когато се събудих, се чувствах по-зле, отколкото преди да легна. Всичко ме болеше.
Глътнах шест аспирина, взех душ, обух избелели спортни гащета и нахлузих тениска с надпис: „Може да съм стар, но трябва да слушам всички готини банди“. Бях сам в притихналата къща — единственият звук беше тихото шумолене на таванните вентилатори. Кип беше на летен лагер с отбора. Баба или беше на пазар с колелото си, или беше излязла да лови риба наблизо. Имаше си свое място под моста, който свързва Леджун Роуд с Кокоплъм Съркъл, и най-вероятно щеше да се върне с една-две рибки.