Ези-тура [bg]
- Автор: Ливайн Пол
- Серия: Джейк Ласитър #11
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-704-9
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ези-тура [bg]». Краткое содержание книги:
Ливайн ефектно смесва озадачаващо престъпление, интелигентно разследване, ловко жонглиране в съдебната зала и изненадващото привличане между Виктория и Джейк. Пъблишърс Уикли
Много забавен съдебен трилър в стил „Флорида“… идеално четиво за лятото. Ливайн умело събира героите от своите две поредици в един безупречен сюжет!
— Оплескал?
— Образно казано. Предполагам, че са обещали на Надя имунитет за обвиненията, които могат да й предявят. Тя обаче не е спазила уговорката и е избягала, така че федералните обвинения си остават. Освен това щатът Флорида я издирва като пряк свидетел на убийството на Горев и бог знае още за какво. Има и обвинение за кражба в големи размери, заради скъп часовник, който е задигнала в Маями, което май е нещо като хоби за вас, момичета.
— Твоят е фалшив! Проверих го.
— Извинявам се.
— Заради това си мисля, че и ти си фалшив.
— И накрая остава Бени Бижутера — подхвърлих, за да пробвам дълбочината.
— Какво по-точно?
— Как е истинското му име?
Тя сви голите си рамене.
— Само Бени Бижутера. Идва в клуба понякога, щипе момичетата, после отива в офиса на Николай да говорят по бизнес. Идваше. Не съм го виждала след убийството.
— Бени е наел някакъв малоумен детектив да намери Надя — казах. — Този тип опита да ме подкупи, за да я издам. Почти напълно сигурен съм, че Бени иска да й причини зло.
Елена поклати глава и рошавата й руса коса като че ли се подреди. Погледна Виктория и каза:
— Приятелят ти се бие добре, обаче е много глупав.
— Както много други мъже — съгласи се Виктория.
— Да! Точно. — Елена се плъзна до края на стола и протегна напред лявата си ръка, като показа лакираните си нокти. На всички пръсти, освен на палеца, имаше пръстени. Размърда кутрето и каза:
— Този.
Виктория се усмихна.
— Истински е. Струва ми се, три карата, може би повече.
— Три цяло и десет! От Бени, който ме научи за диамантите. Карат, бистрота, цвят, шлифовка. Много добър диамант. Почти безукорен. На Надя даде още по-голям. Тя го носи като медальон.
— Всички момичета ли са получили диамант от Бени?
— Всички. Обаче момичетата, които той наистина харесва, получиха най-добрите — добави Елена с гордост.
— Защо? — попитах. — Защо такъв скъп подарък за всички?
— Не знаеш, нали, адвокате?
— Не знам. Откъде да знам?
— Как смяташ да защитиш Надя? Мислиш, че Бени иска да й навреди? Той я обича. Не като мъж жена. Като баща.
Не отиваше на добре. Губех контрол над разговора и ситуацията.
— Виж, Елена, може и да не знам всички подробности, но знам, че Надя е в беда. Ти знаеш къде е. Ако нещо се случи с нея, вината ще е твоя. Кръвта й ще тежи на твоята съвест.
Погледът на Елена стана леден, ангелските й черти се втвърдиха. Бях прекалил. Тя се обърна към Виктория.
— Как работиш с такъв мъж? Той е… как е думата… груб?
— И недодялан — съгласи се Виктория.
— Да. Много добре звучи. Не-до-дя-лан. Ще я кажа на бияча, който винаги ми стиска циците. „Сергей, ти си груб и недодялан“.
Двете се разсмяха. Или на мен, или на Сергей, или и на двамата.
— Адвокате, излез да пушиш. Аз и Виктория ще говорим.
Свих рамене, станах и излязох през голямата двойна врата. Имам немалко лоши навици, но пушенето не е сред тях. Седнах на една пейка в двора на църквата и се приготвих да чакам. Радвах се, че бях дошъл с Виктория.
22
Женски разговор
Двете жени продължиха разговора сами. Виктория си даде сметка, че с излизането на Ласитър атмосферата веднага е станала по-свободна. Поне беше проявил предвидливостта да я доведе.
— Много си хубава — каза Елена.
— Благодаря.
— Можеш да си като нас. Малко са ти малки, но един хубав сутиен с подплънки ще реши въпроса.
Виктория опита руския си:
— Спасибо.
— Обаче си твърде умна за момиче от бара.
— Имах късмет да получа образование.
— Аз нямах този късмет. На седемнайсет вече работех в стриптийз клуб, в Рига. Знаеш ли Рига?
— Латвия.
— После в Талин, Естония. Но там нямаше пари, така че заминах за Люксембург.
— Наистина ли?
— В Люксембург имаше много пари. Там братята Гореви решиха да минат от стриптийз клубове на клубове за шампанско и тогава станах момиче от бара.
— Значи работиш с братята отдавна.
— Още от дете. По-дълго от Надя. Тя в много отношения е като дете. Заради това загази. Ами ти?
— Колеж, после право, в университета. Известно време бях прокурор. Имах дело срещу Стив, заради което ме уволниха. И оттогава с него сме заедно.
— Обичаш ли го?
Виктория се усмихна, замислена за сложните отношения с мъжа, по когото беше луда.
— На пръв поглед нямаме много общо помежду си. Трудно ми е да обясня връзката ни. Понякога ме вбесява. Но животът с него е по-добър, отколкото без него. И, да, обичам го.
— Когато те видях преди няколко минути, реших, че си с Ласитър.