Ези-тура [bg]

Тя си наля пак.

— Не се дръж като всезнайко.

— Казвам само, че нямаш доказателства. Виктория, тези два дни наистина бяха тежки. Трябва да се прибереш, да поспиш, после да се заемеш с онези папки, в които отбелязваш с цветни маркери.

Тя отпи глътка уиски и затвори очи, за да се наслади на вкуса му.

— Имал си сериозни връзки, нали?

Реших, че знам накъде бие, и не исках да участвам. Пазя личния си живот, особено смущаващите моменти.

— Разбира се. Бил съм с няколко жени, които трябваше да са сериозни.

— Стига, Джейк. Не се шегувам.

— Да, имал съм връзки. И какво от това?

— Изневерявал ли си?

— Когато имаше проблеми във връзката и когато бях млад и глупав, вместо да опитам да реша проблема… Да, отдръпвал съм се.

— Което доказва думите ми. Преди да се случи това, със Стив често се карахме. Част от близостта помежду ни се загуби.

— Случва се с всички. Освен това, знаеш ли какво? Ако сте свързани и се обичате, както се обичате вие, след време всичко се връща на мястото си.

— Може би е твърде късно.

— За бога, Виктория, събираш две и две и получаваш пет. Стив не ти е изневерил с онова момиче от бара.

— Защо си толкова сигурен?

Не исках да отговарям, но просто го изпуснах:

— Защото аз не бих го направил.

— Какво?

— Сама каза, че двамата си приличаме много. Със Соломон. Честно, не го виждам, но може и да си права. Аз не бих ти изневерил с бардама или с която и да било друга, не би го направил и Соломон.

Виктория отпи продължително. Твърде дълго, ако питате мен. После каза:

— Вдигам жълтия код.

— Което означава?

— Код зелен, Ласитър.

— Означава ли това, каквото си мисля, че означава?

— Не изглеждаш никак зле.

— А ти си красива и го знаеш. И какво? Докъде ще стигнем?

— Искаш ли да го направим?

Засмях се, защото беше… ами да, по дяволите, прозвуча смешно в устата на тази невероятна, умна, леко пийнала млада жена, която беше влюбена в клиента ми.

— И къде ще стане това? В местното автокино?

— У дома. Мъжкият обитател е неразположен.

— И като го направим, след това какво, колега?

— Защо да не караме стъпка по стъпка? Да видим какво ще се получи. И двамата сме възрастни хора.

— Не, не сме. Ти си шестнайсетгодишна ученичка, която флиртува с капитана на футболния отбор, защото си мисли, че този, когото наистина харесва, е целунал една от мажоретките под трибуните за зрители.

— Отхвърляш ли ме? Никой мъж никога… — Очите и се наляха със сълзи.

— Беше време, когато не бях достатъчно мъж, за да кажа „не“. Тези дни са минало и вече не участвам в секс за отмъщение. Така утре няма да се събудим, мразейки се взаимно и самите себе си.

— Вече те мразя, задето ме отблъскваш.

— Утре ще ми благодариш. Виж, нуждая се от теб. Стив наистина се нуждае от теб. И когато всичко това свърши, ще седнем на питие — за предпочитане кафе — и ще се смеем за тази вечер.

Тя бутна чашата „Джак Даниелс“ настрана. Явно си даде сметка, че вече няма нужда да се освобождава от задръжките си.