Ези-тура [bg]

— Може да е от полза.

Соломон се мръщеше.

— Не виждам какво значение има това.

— Събираме фактите един по един — отговори Ласитър. — Може да стане така, че факт номер пет да даде смисъл на факт номер две.

— Благодаря за урока по аритметика.

„Стив днес като че ли е по-раздразнителен от обикновено“, помисли си Виктория.

— А Елена каза ли какво точно разследват федералните? — попита Стив. — Защо са сложили слушалка на Надя?

— Не. Само Надя може да ни каже — отговори Виктория.

— Мисля, че тя не знае нищо — изсумтя Соломон. — Агентът, който я контролира, й е обяснил само какво трябва да опита да измъкне от Горев. Не й е дал цялата картина.

— Дори и така да е, както каза Джейк, сега събираме фактите. Ще умуваме какво означават по-късно.

— А аз си мисля — отвърна Стив, — че вие двамата сте се забавлявали доста миналата нощ из града, без да постигнете някакъв особен резултат.

— Не е честно, Стив.

— Не беше кой знае колко забавно — добави Ласитър.

Стив се усмихна ехидно.

— Голямото приключение на Джейк и Вик.

О, как успяваше да я ядоса понякога любимият й. Обикновено беше чаровен, остроумен и щедър, но когато играта не беше негова, можеше да бъде истинска досада. Сега като че ли ревнуваше заради „нощните забавления“. Да не би да подозираше, че между нея и Джейк има нещо, когато всъщност нямаше нищо? Е, нищо, освен че бе обявила код „жълто“. И сънят, за който никога, никога нямаше да каже на Стив.

Ласитър се намеси:

— Соломон, сигурен съм, знаеш, че адвокатът изгражда защитата си както зидарят изгражда стена.

— Не знам, съветнико. Кажи ми.

— Тухла по тухла. Подравняваш всяка следваща по предишната. Заглаждаш хоросана на еднаква дебелина всеки път. И докато изградиш стената, минава време.

— Благодаря за урока. Ще ти се обадя, ако имам нужда от майстор.

— Стив, прекаляваш — намеси се Виктория. — Можеш да покажеш някаква благодарност към Джейк.

— Не, не — възрази Ласитър. — Всичко е наред. Това е затворническият блус, обаче нямам предвид песента на Лайтнинг Джонсън. Виждам го непрекъснато. Когато човек стои тук по двадесет и четири часа седем дни в седмицата, седмици наред, негодуванието се превръща в гняв. И посяга на най-близките си хора, на тези, които опитват да му помогнат. Не го приемам лично.

— Ти си голяма работа, Ласитър — каза Стив с целия сарказъм, който успя да мобилизира, а сарказмът за него беше като майчино мляко. — Обаче, честно, не виждам някакви особени резултати.

— Работим по различен начин, Соломон. Аз съм товарно добиче.

— По-скоро си мислех за кон с рало.

— За мен ти си падаш по показните изпълнения. Подскачаш от радост още преди да си сигурен, че си направил точка. — Ласитър стана от стола. — Значи така. Правя най-доброто, което мога, но ако имаш някакви идеи, нека ги чуем.

— Разбира се. Първо, престанете да търсите Надя.