Ези-тура [bg]

— Може ли това да е мотив за грабеж и убийство?

— За бога, Джейк, ако говорим така, никога няма да я върнем.

— Просто разсъждавах на глас.

— Версията ни е: „Стреляла си при самоотбрана. Никой съд няма да те осъди за това. Никой съд няма и да изслуша делото, ако съдията ти даде имунитет по закона за правото да останеш, където си“.

— Добра версия. Да видим дали ще й допадне.

Захапах сандвича си с бекон и гауда, триста и петдесет калории, седем грама наситени мазнини.

— И е с този, за когото иска да се омъжи? — попитах.

— Така изглежда.

— Но Елена не иска да каже къде са?

— Поне не направо. Но намекна, че е в друг щат. Той бил турист и Надя го заговорила и го завела в клуба. После, вместо да изчезне с края на нощта, останала с него през уикенда и любовта разцъфнала.

— Колко трогателно. — Отпих глътка кафе. Силно, черно. — Някаква идея с какво се занимава той? Може би е бил на някакъв конгрес?

— Само, че има собствен бизнес и може би не се справя особено добре.

— Не ми казвай, че е лапнала по измамник. Изкусителката от бара става жертва на илюзионист мошеник.

— Ставаш циничен, Джейк.

— Ти си гореща жена, обаче имаш връзка от няколко години и не знаеш какви задници има по света.

Тя ме изгледа и продължи да похапва кроасана си като зайче.

— Какво? — попитах.

— Трябва да ти дам код „Жълто“.

— Какво по дяволите значи това?

— Флиртуваш с мен.

— Не.

— Браня се от мъжете от петнайсетгодишна, така че знам.

— О, братко мили! Мислиш ли, че трябва да се държиш с мен като Чарлтън Хестън?

Тя не схвана какво имам предвид, но пък и беше много млада.

— „Планетата на маймуните“ — добавих. — „Свали вонящите си лапи от мен, мръсна маймуно!“

— Каза го като човек, който го е чувал и преди.

— Какво толкова казах, освен че си гореща?

— Това е достатъчно.

— Добре. Вземам си думите назад. Не си гореща. Не си дори хладка.

— Добре. Споразумяхме се. Не ме сваляш?

— Напиши договор, ако искаш.

— Ще приема думата ти. Не си падаш по мен.

Положих всички усилия да прозвуча убедително.

— Дори не и в дъждовна понеделнишка вечер. Съжалявам, малката, не си мой тип.

— Който е?

— Не знам. Барманката ей там, която прави капучино с карамел.

— Тийнейджърка с татуировки на шията?

— Разбира се. И мотоциклетистки с големи цици с тесни бодита и къси къси панталонки. И жени, които ходят с изопнати клинове до супермаркета, за да си показват лакираните нокти на краката в секцията за замразени храни.

— Наистина?

— И осъдени жени, които нарушават правилата на гаранцията. Каквото и да е, само не адвокатките от висшата лига, които…

— Които какво, Джейк?

Въздъхнах дълбоко. Рамото ме болеше. Не можех да свия десния си юмрук. Бях уморен като псе, а тази наперена жена, която не можех да махна от ума си, ме въртеше на шиш. Беше адски умна. И интуитивна. Жените, отдавна съм убеден в това, са по-развитата част от вида хомо сапиенс и са постигнали някакво по високо ниво на съществувание. Мъжете действаме, като че ли току-що сме изпълзели от блатото, от нас капе кална вода, докато шляпаме по брега и търсим партньорка за секс. Ако няма, може и със затоплена от слънцето тиня.