Пръстенът на Борджиите [bg]

Те бяха щателни, това не може да се отрече, и ние много добре осъзнавахме, че мнозина от служителите в Дувър работят и като шпиони за Уолсингъм. Привидно на лов за контрабанда, те бяха в пряка връзка с шпионската мрежа на Главния секретар и горяха от желание да вкарат в примката симпатизанти на Филип Испански и католически мисионери като Себастиан и мен. Тази бдителност на англичаните се беше увеличила много през последните няколко месеца, откакто испанците видяха гордата си армада унизена от военния флот на Елизабет в английски води.

Стана полунощ, докато нашият кораб бъде освободен да продължи пътя си, и над Лондон вече се съмваше, когато се носехме по протежение на десния бряг на Темза. Прехвърлихме се на една ладия, която заплава на запад по реката и под Лондонския мост.

Живял съм няколко години в Лондон, преди да замина за Рим, но през сравнително късото ми отсъствие градът се беше променил. От реката виждах новите строежи, а старите сгради бяха променени и разширени. Самият Лондонски мост гъмжеше от живот. Големи къщи се издигаха от двете му страни, а някои сгради бяха построени направо над водата. Не малко от тях изглеждаха опасни. На брега на Темза също бяха построени сгради, и то толкова близо до водата, че горните им етажи се издаваха над течението.

Ладията пресече водите към южния бряг и района, известен като Саутуарк. Там къщите бяха струпани толкова близо една до друга, че беше трудно да си представиш как хората се разминават между тях. Едва когато нашият малък съд пристана, можахме да различим тесните тъмни улици между дъсчените къщи.

Аз погледнах назад към северния бряг и видях, че оранжевата светлина на утрото носи нов ден над този голям град. Пред мен лежеше Лондон. На запад реката извиваше, за да мине покрай Уестминстър, на изток Лондонската кула се издигаше над бедняшки покриви. Точно напред имаше огромно струпване от различни сгради: ковачници, кръчми, пекарници, свещоливници, бояджийници, обущарници и публични домове — всяка, свързана с елемент от живота на хората, струпани на няколко квадратни километра. Над тях се извисяваше огромната катедрала „Сейнт Пол“, която някога беше в центъра на католическия живот в града. Сега тя бе собственост на новата религия, узурпирана от еретици, които наричаха себе си вярващи. Сградата още внушаваше страхопочитание — квадратната й кула бе по-висока от всяка друга сграда в цял Лондон. Тя ще пребъде, помислих си аз, докато слизах от ладията. Това ще е последната издигаща се сграда в тази страна и с Божията благословия аз ще я върна към нейното истинско предназначение — място за богослужение на Единствената Истинска Вяра.