Пръстенът на Борджиите [bg]

21.

Степни, вторник, 7 юни, 12:30 на обяд

Главният инспектор Джак Пендрагън изучаваше екрана на своя компютър и предпазливо почукваше по клавиатурата.

— По дяволите, проклетото нещо пак заби! — изсъска той.

Джес Търнър заобиколи бюрото си.

— Опитваш се да запазиш този документ, нали?

— „Опитвам“ се е точната дума.

Пръстите на Търнър пробягаха по клавишите.

— Ето… готово — каза той. — Като жена е… има нужда от нежно докосване.

— О, ти откъде знаеш?

Сержантът се усмихна криво.

— Имам малко информация за Мидълтън, която може да се окаже интересна.

— Да?

— Реших, че първо трябва да проверя финансите му. Естествено в банката се сблъсках с обичайните затруднения, но след няколко телефонни разговора получих достъп до сметката му. Или по-точно до сметките… има поне десетина.

— Десетина?

Търнър извади куп листа от една папка и ги подаде през бюрото.

— На пръв поглед нищо необичайно. Доста малки суми във всяка, редовно движение на парите — заплатата и обичайните плащания: ипотеката, лизинговите вноски за колата, но тогава забелязах схема.

Пендрагън сложи извлеченията на бюрото и започна да ги прелиства.

— Да… еднакви суми всеки месец от различни сметки, всеки път около хилядарка.

— А парите са разпределяни произволно от шест Мидълтънови сметки до три сметки на други хора. В началото си помислих, че може да е нещо законно.

— Не, ако бяха редовни плащания, като сумите по ипотечен кредит, щяха да отиват по една сметка или най-много две. Това трябва да е някаква частна уговорка, организирана така, че да остане незабелязана. Нещо друго?

— Да, всъщност има и друго. Свързах се с Централния архив и се оказва, че нашият Мидълтън има досие.

Пендрагън вдигна вежди.

— Лежал е в Шотландия. Детско порно и сексуално нападение срещу малолетна.

Лицето на Пендрагън остана безизразно.

— Явно са го изнудвали.

— Да, и е достатъчна причина да разруши една връзка, когато истината излезе наяве.

— Ти имаше усещането, че Софи Темплър крие нещо.

Пендрагън стана и закрачи пред бюрото си.