Пръстенът на Борджиите [bg]

— Ти се наслаждаваш на това, нали?

Джоунс засия срещу него.

— Разбира се. Раните от ножове и разбитите черепи могат да станат много досадни.

— Значи този доклад съвпада с твоите данни?

— Да, разбира се — отговори патологът с безгрижно свиване на раменете. — Първите данни отговарят напълно. Мисля, че може да ми бъде простено, че пропуснах абриковата киселина и олеандъра.

Пендрагън го погледна със съмнение.

— Какво, още ли не си убеден? Нека ти покажа нещо.

Редица епруветки за проби стояха на стойка зад гърба на полицая. Джоунс използва пипета, за да извади малко безцветна течност от една от тях.

— Както си спомняш, аз бях почти сигурен, че Мидълтън не е умрял от хранително отравяне. От онова, което разказаха свидетелите, беше ясно, че смъртта е настъпила много бързо. Казаха, че е стиснал гърлото си и след това е повърнал кръв. Това веднага ми подсказа арсеник. Единственият проблем бе, че е доста старомоден метод. Преди век — може би, но не и днес.

— Това е проба от урината на Мидълтън — продължи патологът и вдигна пипетата към светлината. След това взе парче пластмаса с размерите на кредитна карта. В центъра й имаше леко повдигнат диск. Джоунс пусна една капка от пипетата върху диска и той веднага стана кафяв. Патологът постави пластмасовата карта до ивица хартия, по която имаше поредица цветни дискове. Този най-вляво беше почти безцветен, следващият с цвета на охра, след това жълтеникав, оранжев и най-десният беше кафяв.

— Това е тест за съединения на арсеника. Резултатът показва, че в урината на мъртвеца има три единици на милион.

— Смъртоносна доза?

— И то каква! Арсеникът се среща в незначителни количества в човешкото тяло. Фактически ни е нужен като катализатор за важни биохимически процеси в тялото. Обаче три единици на милион е около сто хиляди пъти повече от равнището, което може да откриеш в жив човек.

Отидоха до масата за дисекции. На количка до нея имаше съд от неръждаема стомана, който съдържаше нещо като купчина боровинково желе.

— Черният дроб на нашата жертва — делово обясни д-р Джоунс. — Толкова тежка некроза, че почти се е втечнил. Точно това може да се очаква от кантаридина. Същото се отнася и за другите вътрешни органи. — Джоунс посочи подобна количка от другата страна на масата. — Бъбреците и панкреасът са почти унищожени.

Джоунс докосна рамото на Пендрагън и посочи с химикалка тялото.

— Гениталиите са подути и пълни със съсирена кръв. Това също е дело на кантаридина. Освен това той е отрова, която причинява повръщане на кръв.

Пендрагън не можа да скрие отвращението си. Малко неща вече можеха да го шокират и ужасят, но почувства известна утеха, че още може да сметне някои форми на смърт за неописуеми.

— Значи всяка от трите отрови би могла да убие Мидълтън на място? — провери той отново.