Пръстенът на Борджиите [bg]

— Пендрагън.

— О, да. На какво дължа честта? — Рейнър стрелна Пендрагън с поглед и огледа Търнър.

— Просто минавахме… Чудя се дали можете да ни отделите десетина минутки.

— Ами…

— Прекрасно. — Пендрагън пристъпи напред и Рейнър нямаше какво да направи, освен да ги пусне в апартамента си.

Обзавеждането беше скъпо. Един шезлонг на Льо Корбузие стоеше до големи трикрили прозорци. На тях висяха антикварни пердета от черно кадифе, подът беше от палисандрово дърво, а на стъклени етажерки бяха подредени малко, но скъпи джунджурии. Имаше и износен диван „Честърфийлд“ и стандартна арт деко лампа. Рейнър ги покани да седнат. Търнър се настани на дивана, а Пендрагън започна да се разхожда.

— Господин главен инспектор, за съжаление имам среща след двайсет минути — каза Рейнър. — Както може да се очаква, смъртта на Тим беше шок за всички ни. В резултат имам много делови и лични проблеми, които трябва да разреша. Естествено искам да предложа всякаква възможна подкрепа на вашето разследване, така че можем да си спестим любезностите.

Измъченото лице на Рейнър изглеждаше по-изтерзано от обикновено. Под кафявите му очи имаше тъмни сенки и бяха леко кървясали. От документите Пендрагън и Търнър знаеха, че тази година е навършил петдесет и шест. Днес изглеждаше по-стар.

Пендрагън махна с ръка.

— Напълно ви разбирам, господин Рейнър. Но смятах, че много искате да намерим убиеца на Тим Мидълтън.

— Убиец? Това официално ли е?

— Да.

— Как мога да помогна? — попита сериозно Рейнър.

— Колко близки бяхте с Тим Мидълтън?

Рейнър малко се изненада от въпроса.

— Ценях неговия принос… уважавах го. Познавам го от много време, но не бих казал, че бяхме близки.

— Обаче е имало семейни връзки, нали така?

— С бащата на Тим, Грег, бяхме състуденти в Кеймбридж. Гребяхме заедно. Аз бях кум на сватбата на Мидълтън през 76-а.

— И взехте Тим на работа като услуга към семейството?

— Нищо подобно — възрази Рейнър. — Тим е… беше… един много, много добър архитект. Няколко години преди да се присъедини към нас, работеше за уважавана фирма.

Пендрагън сякаш не обърна внимание на това. Настъпи мълчание, докато той оглеждаше предметите върху стъклените рафтове. След известно време Пендрагън подхвърли:

— А какво ще кажете за криминалното досие на господин Мидълтън?

Рейнър доби подходящо изненадан вид.

— О, хайде стига, господин Рейнър — каза Пендрагън и погледна към Джес Търнър. — Сержант, може би ще успееш да раздвижиш паметта на господин Рейнър.

Търнър запрелиства тефтерчето си.

— На шести юни 77-а година господин Тим Мидълтън е арестуван в Единбург. На осемнайсети октомври е осъден на шест години заради две обвинения за сексуални действия с малолетна и три обвинения в притежание и разпространение на детска порнография. Освободен е предсрочно за добро поведение на дванайсети март 2001-ва.