Пръстенът на Борджиите [bg]
- Автор: Уайт Майкл
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9546551795
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Пръстенът на Борджиите [bg]». Краткое содержание книги:
“Уайт споява минало и настояще в запленяваща и спираща дъха история.” Съншайн Коуст Съндей
Пендрагън направо изгуби дар слово. Забави крачка и останалите журналисти се спуснаха отгоре му.
— Мисля, че сте разбрали погрешно фактите — отговори той презрително. Веднага осъзна, че звучи страшно надуто.
— Защо мислите така, инспекторе?
— Главен инспектор — отвърна Пендрагън, сваляйки още гарда и веднага се ядоса на себе си. В този момент трябваше да направи пауза, да си поеме дълбоко дъх и да бъде отзивчив. Вместо това стрелна новинаря с леден поглед.
— Извинете — каза саркастично Фред Тейлър, — главен инспектор Пендрагън. Нима искате да кажете, че в петък следобед на строителната площадка на Фримли Уей не е бил открит труп? Няколко часа преди работникът да бъде убит?
— Нямам какво да добавя — отговори Пендрагън и понечи да продължи. Без да бъдат преднамерено заплашителни, журналистите успяха някак да му препречат пътя.
— Хайде, Джак — обади се друг репортер. — Само се опитваме да си вършим работата. Дай ни нещо!
С широка усмивка той беше пъхнал диктофона точно под носа му. Пендрагън го погледна гневно и усмивката се стопи.
— Казах ви, няма какво да кажа по въпроса. Когато му дойде времето, ще има пресконференция. Тогава ще разполагаме с нещо конкретно.
Проби си път между тях и тръгна по стъпалата към дежурните автомобили.
— Вие сте нов тук, нали, главен инспектор Пендрагън? — подвикна Тейлър след него.
Той не му обърна внимание и се отпусна на шофьорското място в най-близката патрулка.
Тялото на Тим Мидълтън лежеше на дисекционната маса. Разрезът започваше от раменете му и се спускаше до пъпа. Ребрата му бяха срязани и разтворени. Белите им краища стърчаха като невиждащи очи в супа от червени и сиви вътрешности. Малко по-ниско се виждаха странно бледи черва. Парчета от скалпа закриваха очите му. На Пендрагън му хрумна нелепата мисъл, че така мъртвецът прилича на клепоух заек.
— А, Пендрагън — каза Джоунс и вдигна очи от клавиатурата на компютъра. Дописа изречението, като печаташе неуверено с два пръста и се взираше напрегнато в екрана, след това отмести поглед към него. — Трябва да ти сложим едно походно легло тук.
— Какво откри? — попита Пендрагън.
— Както ти казах по телефона, мой стар приятел успя да вземе доклада на токсикологията, но първо искам да ти покажа нещо друго. — Той махна на Пендрагън да заобиколи масата. След като се наведе над трупа, Джоунс посочи едно месесто място на хълбока му. Пендрагън едва успя да различи червената точица от убождане.
— Мястото на проникване — каза патологът, — това обяснява как е вкарана отровата.
Пендрагън доби изненадан вид.
— Искаш да кажеш подкожна инжекция? В пълен ресторант?
Джоунс вдигна рамене.
— Ти си детективът.
— Това е малко а ла Джеймс Бонд.
— Е, убождането е прясно, или по-скоро е било, и открих следи от химикали на мястото на проникването. Мидълтън със сигурност не е поел отровата орално. Ето, погледни това. — Той подаде на Пендрагън разпечатка и продължи да говори, докато главният инспектор опитваше да дешифрира данните. — Определено става дума за отравяне. — Джоунс се наведе и посочи цветната графика. — В отровата има четири съставки. Голямо количество арсен триоксид. — Той посочи една дебела крива от графиката. — Но също така кантаридин, абрикова киселина2. Плюс олеандър. Много любопитно съчетание.
— На местопрестъплението каза, че никога не си виждал подобна отрова.
— Не съм. Първо, концентрацията на арсеник е необикновена. За да убиеш човек с размерите на Мидълтън толкова бързо, ще ти е нужен половин грам триоксид. Или количеството е огромно, или е по-малко, но със засилена по някакъв начин токсичност.
— Може би затова са добавени останалите три вещества? Кантаридинът и така нататък — предположи Пендрагън.
— Със сигурност те сами по себе си са смъртоносни, но не можем да избягаме от факта, че отровителят трябва да даде голяма доза арсеник, без да го видят и без жертвата да забележи. Не бива да забравяме, че макар да наричат арсеника „любимеца на убийците“, защото преди е можело да се сдобиеш с него чрез различни стоки за домакинството, днес е почти невъзможно да се снабдиш с арсеник. Контролът на отровните вещества си върши добре работата.
— Добре — кимна Пендрагън, — разкажи ми за останалите три съставки.
— Както може би знаеш, другото наименование на кантаридина е „испанска муха“.
2
Съдържа се в плодовете на индийското женско биле, които са много отровни. — Б.пр.