![Кестеновия човек [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/4/1/kestenoviya-chovek-bg-download.jpg)
Кестеновия човек [bg]
- Автор: Свейструп Сорен
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 9789543574452
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кестеновия човек [bg]». Краткое содержание книги:
Кестеново човече, влез, влез. Кестеново човече, влез, влез. Имате ли кестени днес за мен? Благодаря ви, благодаря, благодаря ви…
— Това е от детска песен: "Ябълко, влез, влез." Но "човекът ябълка" се заменя със „слива“, „кестен", или каквото там искат децата… Дръпнете се от пътя, по дяволите всички!
Тулин отново натиска бутона на сирената и изпреварва колата на общината. Хес се обръща към нея:
— Кой знае, че сме намерили кестеново човече на местопрестъплението? Споменато ли е някъде в докладите или в експертните становища?
— Не, Ниландер пазеше тази информация, така че това не беше споменато никъде.
Тулин отлично разбра защо Хес зададе този въпрос. Ако информацията за човечето с пръстови отпечатъци на Кристин Хартунг беше изтекла в пресата, всички градски луди биха ги затрупали с всякакви съобщения. Но в случая очевидно не става въпрос за луд. Освен това текстовото съобщение беше изпратено директно до мобилния телефон на Лора Киер и тази мисъл кара Ная да се обади отново по радиостанцията.
— Как е положението? Къде отиваме?
— Сигналът идва от улица „Кристиан IX “; може би се насочва в сградата там — сигналът е слаб…
На светофара светва червено, но Тулин завива на тротоара и, и без да гледа отстрани, пресича кръстовището с пълна газ.
Глава 34
Тулин и Хес излизат от колата и хукват по рампата покрай колите, подредени в една линия на бариерата. Съдейки по последното съобщение, превозното средство, от което е дошъл сигнала от мобилния телефон, трябва да е някъде наоколо, но как да го намерят, когато паркингът е почти пълен… Вече е понеделник вечерта и хората се втурват от паркинга към магазина и в обратна посока. Цели семейства с огромни пазарски чанти и тикви, които скоро ще украсят за Хелоуин. Тихата фонова музика в усилвателите прекъсва само от медения глас на диктора, който обявява атрактивни есенни предложения за пазаруване в мола.
Тулин веднага изтича до стъклената кабина в края на подземния етаж, където се намира охраната на паркинга. Младежът сяда отстрани до нея и се опитва да сложи няколко папки на рафта.
— Аз съм от полицията. Трябва да знам…
Тогава тя забелязва, че той е със слушалки; и реагира чак когато тя потупва силно по стъклото и му показва значката си.
— Трябва да знам кои автомобили са влизали през последните пет минути.
— Откъде мога да зная?
— Да, те са на записите на камерата ви. Нека да разгледаме.
Тулин посочва стена, окачена с малки екрани зад гърба на момчето, който най-накрая стига до извода, че времето не търпи отлагане.
— Превъртете назад! Побързайте!
Тъй като сигналът на мобилния телефон изчезна, когато собственикът влезе в сградата, телефонът не е показал никакви признаци на живот, но ако Тулин може да види кои коли са паркирали в подземния паркинг през последните пет минути, тя ще знае техните регистрационни номера и по този начин ще идентифицира тези лица. Пазачът обаче не може да намери дистанционното управление.
— Помня само мерцедеса и куриера, и още няколко автомобила…
— Хайде, хайде, побързайте!
— Тулин, сигналът се движи към Кьобмаергаде.
Ная се обръща към Хес, който, притиснал устройството до ухото си, слуша съобщението на проследяващата служба и започва да маневрира сред паркираните автомобили, проправяйки си път към стълбите, водещи към първия етаж. Тя отново поглежда към пазача, който най-накрая намери дистанционното управление.
— Добре, все пак. Покажете ми камерите в магазина. Тези на приземния етаж и тия които показват изхода към Кьобмаергаде.
Пазачът сочи към първите три екрана, а Тулин наднича в черно-белите изображения. Множеството клиенти, като мравки, на пръв поглед безцелно се движи един срещу друг на първия етаж на търговския център. Отначало тя не може да разбере нищо, но внезапно обръща внимание на фигурата, която за разлика от другите, целенасочено се движи в определена посока, а именно изхода към Кьобмаергаде. Камерите за наблюдение хващат в гръб тъмнокос мъж в костюм, но той изчезва зад колоната и Ная хуква да бяга.
Глава 35
Ерик Сайер-Ласен върви три стъпки зад жената, ухаеща на парфюм. Тя е малко над трийсет, носеща черна пола и черни чорапи, обувки с висок ток „Louboutins“, чийто звук
е почти непоносим за него, когато преминава в района на Victoria’s Secret. Жената е с добре поддържана фигура с повдигнати гърди и тясна талия, която му харесва; той предполага, че тя работи на някакво място с огледала, ароматни масла, подово отопление и други боклуци, само за да убие времето, преди да се превърне в мебел в къщата на богат задник. Той си представя какво ще направи с нея — ще я бутне в стаята през вратата, ще издърпа полата й нагоре и ще се притисне отзад, ще я сграбчи за дългата изрусена коса и ще извие главата й назад, така че да изпищи от болка. Той със сигурност можеше да постигне това, което искаше, като я покани в някой модерен ресторант или нощен клуб, където тя ще се кикоти от удоволствие всеки път, когато приближава платинената си карта към платежния терминал. Но не това иска, изобщо не е това, което заслужава…