Кестеновия човек [bg]

— Как?

Роза вече бе разбрала каква е основната й грешка. Връщайки се в министерството, тя избягна пресата и помоли служителите учтиво, но решително да отхвърлят всички молби за интервюта. От една страна, защото беше ясно какво всъщност ще питат журналистите. А от друга — защото тя искаше да се концентрира изцяло върху преговорите. Въпреки че, първата причина надделяваше. Вогел се опита да я убеди, но тя твърдо застана на позицията си, но сега, като разгледа ситуацията отвън, разбра, че нейното отсъствие в медиите може да се изтълкува като проява на слабост, ако преговорите завършат неуспешно.

— Организирайте интервютата. Ще приема толкова журналисти, колкото време имам днес. Трябва да публикуваме нашите предложения относно социалната политика и да дадем възможност, колкото се може повече хора да чуят за това — така ще окажем натиск върху Буке.

— Съгласен съм. Но вероятно журналистите няма да се ограничат само с политиката.

Роза няма време да отговори. Млада жена, минаваща покрай нея, я бута силно по рамото и за да не падне, трябваше да се облегне на стената.

— Хей, какво правите?

Вогел подпря Роуз с ръка и хвърля гневен поглед към момичето, което, въпреки че се огледа, не си направи труда да спре. Тя бе с обемна жилетка и червено сако с качулка, дръпната над челото. Роза само забелязва, че има тъмни очи и веднага изчезна сред тълпата, очевидно опитвайки се да настигне групата туристи.

— Идиотка!.. Всичко наред ли е с теб?

Роуз кимва и продължава напред. Вогел изважда мобилния си телефон.

— Сега ще се договоря.

Набира номера на първия журналист, докато слизат по стълбите. Роуз се обръща за миг, но не намира тази жена сред посетителите. Във външния й вид имаше нещо познато, но Хартунг не може да си спомни откъде или кога я е виждала по-рано.

Гласът на Вогел я връща към реалността, и Роуз забравя тази мисъл.

— Готова ли сте за първото интервю след четвърт час?