Кестеновия човек [bg]

Входната врата се отвори и заедно със студения въздух в ротондата нахлуха два смеещи се субекта. Един от тях беше Тим Янсен, следовател с висок ръст, който по правило се придружаваше от партньора му Мартин Рикс. Янсен се радваше на репутацията на строг детектив, но Тулин го познаваше предимно като мъжки шовинист. Тя много добре помнеше как през зимата по време на тренировка по бойни изкуства той се притисна към нея и започна да се търка в срамната й област и я освободи едва когато тя го удари в слънчевия сплит с лакът. Между другото, именно Янсен, заедно с партньора си, успяха да получат признанията на убиеца по случая с Кристин Хартунг. Ная като цяло остана с впечатлението, че двамата имат недосегаем статут в отдела.

— Здравей, Хес. Прекарваш си ваканцията у дома ли?

Янсен придружи поздрава с невинна усмивка, но Хес не му отговори. Той изчака колегите му да напуснат ротондата и да продължи разговора и на Тулин й се искаше да му каже, че предпазливостта му изглежда смешна.

— Може би това не означава нищо. В края на краищата кръвта й е била там и лично мен не ме интересува, но определено трябва да поговорите с шефа си и да решите как да продължите по-нататък — каза той, задържайки погледа си.

Ная не искаше да му казва, но след посещение при Магнус в болницата в Глоструп, тя влезе в базата данни и препрочете случая на Хартунг. Само за да се увери, че в нея наистина няма нещо, на което тя трябва да обърне внимание, в което тя отново се убеди. Спомените за болката, която родителите й и тя и Хес претърпяха при неотдавнашното си посещение в дома им, останаха дълбоко в нея.

— И ми го казвате, защото работата ви в Хага ви прави експерт в убийствата?

— Не, казвам това, защото…

— Тогава не се намесвайте. Не се дръжте като слон в стъкларски магазин с хора, които скърбят, защото някои си вършат работата, а вие не.

Хес я гледа. Тя вижда в очите му, че е объркан Да, той е твърде далеч в мислите си и не може да разбере, че това причинява повече вреда, отколкото полза. Но по същество това нищо не променя. Ная се отправя към вратата, но в този момент в ротондата се чува глас на оперативен работник с телефон в ръка:

— Тулин, ИТ специалистите имат нужда от теб.

— Кажи им, че скоро ще им се обадя.

— Има нещо важно. Те са забелязали текстово съобщение, което е изпратено до номера на Лора Киер.

Тулин забелязва, че Хес се съвзема и се обръща към оперативния работник, който й подава телефона.

Тя чува в приемника гласа на млад експерт, чието име не може да се сети. Той описва ситуацията:

— Става въпрос за мобилния телефон на жертвата. Винаги ги деактивираме в телефонната компания, след като приключим с проверката, но това отнема няколко дни, така че тя все още е активен и все още може…

— Просто ми кажете какво има в съобщението.

Тулин се взира в колонадите около двора, листата с бронзов цвят потрепват — и усеща тила на Хес отзад на главата си, докато IT специалиста чете текста на съобщението. Студен вятър духа през отворените врати и тя чува гласа си да пита експерта дали са успели да открият подателя.