Звездна вълна се надига [Startide Rising - bg]

— Хей! — извика тя. — Почакайте ме!

Маската бе предвидена да концентрира и усилва звука от гласа й, но на Дени й се стори, че водата погълна думите й.

Делфините спряха веднага. Извърнаха се към нея в синхрон. Хората продължиха още няколко мига, после спряха и се огледаха. Когато видяха Дени, единият от тях махна с ръка.

— Побързайте, уважаема биоложжжке! — Едър, черносив делфин в тежка работна броня се стрелна край Дени. Другият нетърпеливо обикаляше наоколо.

Дени заплува с всички сили.

— Какво става? Да не е свършила битката в космоса? Да не би някой да ни е открил?

Един як чернокож мъж се усмихна, докато тя приближаваше. Другият човек — висока, величествена блондинка, нетърпеливо се извърна и продължи напред, веднага щом Дени се изравни с тях.

— Но ако извънземните приближа’аха, нямаше ли да чуем алармите? — пошегува се негърът, докато плуваха над гръбнака на кораба. Защо Емерсън Д’Анити, въпреки черния си цвят, решаваше понякога да говори гърлено, бе загадка, която Дени все още не бе разгадала.

Тя с облекчение разбра, че не са нападнати, но ако галактяните не ги бяха нападнали, за какво беше цялата суматоха?

— Разузнавателният отряд! — Съдбата на изчезналия патрул се бе изплъзнала от ума й, толкова зает със собствените й проблеми. — Джилиън, върнаха ли се? Тошио и Хикахи прибраха ли се?

Жената плуваше с изящество, на което Дени завиждаше. Ниският й алтов глас някак лесно преминаваше през водата. Изражението на лицето й беше тъжно.

— Да, Дени, върнаха се. Но поне четирима от тях са мъртви.

Дени зина с уста. Трябваше да запази самообладание.

— Мъртви? Но как…? Кой…?

Джилиън Баскин не намали скоростта си. Отвърна през рамо:

— Не знаем точно как… Когато Брукида се върна, спомена за Фип-пит и Сасиа… и каза на спасителния отряд, че вероятно ще намерят други, изхвърлени на брега или загинали.

— Брукида…?

Емерсън я побутна с лакът.

— А къде си била ти? Беше съобщено, когато Брукида пристигна. Още преди часове. Мистър Орли взе стария Ханес и двадесет делфина и отиде да търси Хикахи и останалите.

— Аз… сигурно по това време съм спала. — Дени си помисли, че би убила шимпанзето, ако го видеше в този момент. Защо Чарли не й беше казал, когато отиде на работа? Вероятно бе забравил. Това беше един от дните, в които самовлюбеността на шимпанзето можеше да я предизвика да го удуши!

Доктор Баскин вече се бе откъснала напред с двата делфина. Тя беше почти толкова добър плувец, колкото и Том Орли и никой от останалите петима в екипажа не можеше да се мери с нея, когато бързаше.

Дени се обърна към Д’Анити.

— Разкажи ми всичко!

Емерсън набързо предаде разказа на Брукида — за водораслото-убиец, за горящия падащ звезден кораб и за ужасните вълни, последвали падането му, които предизвикали условния рефлекс на треската за спасяване.