Звездна вълна се надига [Startide Rising - bg]

В безтегловност тя по-скоро би се плъзгала, отколкото да върви по дългия коридор. Гравитацията правеше това помещение зловещо и непознато.

До люка в една стена от прозрачни отделения имаше скафандри и водолазни облекла. Дени взе от своя шкаф един плувен костюм, маска за лице и плавници. При „нормални“ обстоятелства щеше да вземе предпазните мерки — малък колан с реактивен двигател и чифт широки криле за ръцете. Така би могла да скочи в централното помещение и да полети във влажния въздух до което и да е място, като разбира се внимава за въртящите се спици на сухия сектор.

Сега, разбира се, спиците бяха в покой, а централното помещение съдържаше нещо по-мокро от споменатия въздух.

Тя бързо се съблече и влезе в плувния костюм. После спря пред огледалото и придърпа връзките му, докато не й прилегна идеално. Дени знаеше, че има привлекателно тяло. Поне мъжете, които познаваше, й го бяха казвали достатъчно често. Все пак донякъде широките рамене й даваха извинение за срамежливостта й.

Тя се усмихна на образа си в огледалото. Здравите бели зъби прелестно контрастираха на тъмнокафявите й очи.

Усмивката й се стопи. Трапчинките я правеха да изглежда по-млада — ефект, който трябваше да избягва на всяка цена. Тя въздъхна и внимателно напъха гарвановочерната си коса в гумената плувна шапка.

Провери дали добре е затворила папката си и отвори люка. Когато го затвори от вътрешната страна, съскаща солена вода заизпълва помещението от вентилите по пода.

Дени избягваше да гледа надолу. Пипнешком постави дихателната си маска, намествайки я удобно на лицето си. Прозрачната мембрана изглеждаше здрава, но пропускаше въздуха свободно. Многобройните гъвкави пластинки по ръба й помагаха да поема достатъчно въздух от наситената с кислород вода. В ъглите си маската бе снабдена с малки сонарни екрани, които компенсираха човешката глухота под водата.

Топла бълбукаща мокрота обгръщаше краката й. Дени донамести маската си няколко пъти. Притисна здраво папката под мишница. Когато течността достигна раменете й, тя потопи глава и вдъхна дълбоко със затворени очи.

Маската работеше. Както винаги, разбира се. Изглеждаше, че дишаш плътна океанска мъгла, но въздухът беше достатъчно. С тъпо упорство в своя изпълнен със страх незначителен ритуал, Дени изчака водата да се издигне над главата й.

Най-сетне вратата се отвори и Дени заплува през широко помещение, където паяци, ходещи машини и друга делфинска екипировка бе прилежно подредена в ниши. На рафтове бяха поставени малки водни реактивни двигатели, които делфините използваха, за да се движат из кораба в безтегловност. Тези машинки правеха възможни невероятни акробатически изпълнения при свободно падане, но сега, на земя, когато по-голямата част от кораба бе пълна с вода, те бяха ненужни.