Дверите на ада
- Автор: Догерти Пол
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Дверите на ада». Краткое содержание книги:
Защитата на града се води от стария враг на Александър, гъркът-отстъпник Мемнон, персиеца Оронтобат и тиванеца Ефиалт, който се е заклел да отмъсти за опустошаването на Тива. Персийските шпиони готвят клопка на Александър, защитниците на Халикарнас са убедени, че предстените му ще рухне митът за непобедимостта на македонската войска.
Докато обсадени и обсаждащи се готвят за една от най-паметните битки на древността, в македонския лагер загиват хора при загадъчни обстоятелства. Всички се домогват до тайнствен документ, от който зависи успехът на обсадата, но писарят, който трябва да го разчете, е убит. Жертвите стават все повече, и Теламон, довереният лекар на царя, отново е въвлечен в подмолните интриги на противниковите лагери. Теламон достига едва лине до адските двери, за да се добере до гнездото на предателите и да защити живота и делото на Александър.
— Добре, но повтарям — защо нападателите са взел и трупа?
— Персите — промърмори Теламон — много почитат своите жреци. Тялото им е трябвало, за да го погребат с почести в някоя от техните Кули на мълчанието. Освен това вероятно не са искали Александър да разбере, че писарят е бил персийски шпионин.
— Значи нападателите са взели и трупа, и онова, което Памен е написал? — Касандра стана и се отдалечи, пристъпвайки внимателно. — Трябва да са използвали много голям гълъб — пошегува се тя през рамо, — за да отнесе толкова сведения.
— Какво имаш предвид?
Тя се обърна.
— Трябвало е да се опишат много неща — планът на пилата, местонахождението на Александър, числеността на отряда му, смъртта на Памен, къде се намира трупът…
— Без да броим уговорката на сигнала с фенера — добави Теламон. — Съгласен съм, Касандра, гълъбът е трябвало да бъде колкото орел.
— Кой е запалил фенера? — попита Касандра.
— Сарпедон и една кухненска прислужница са го видели, но когато Сарпедон отишъл в стаята, там вече нямало никого. И фенерът бил изчезнал.
— Знае ли Александър за това?
— Не. Сарпедон не му е казал. Сигурно се е уплашил. Ако оставят нещата в ръцете на Клит, той ще измъчва всички, които са заподозрени.
— Кой мислиш, че може да е бил? — Теламон посочи лампата върху масата.
— Погледни това, Касандра. Какво виждаш около лампата?
— Нощни пеперуди и мухи.
— Така става и в живота — продължи Теламон. — Александър е пламъкът и всякакви създания са привлечени от блясъка и топлината в неговия двор. Подобна светлина гори и в Персеполис, и има същото въздействие. Мнозина се стремят към властта, както лешоядите и хищниците към мърша. — Той се приближи към Касандра. — На колко души смяташ, че има доверие Дарий? Когато превзе трона на Великия цар, той накара да убият Багей, който му помогна, препарира трупа му и сега го държи в Залата за аудиенции в Персеполис. — Теламон замлъкна. — И с Александър е така. Той е заобиколен от мъже и жени, които стига да разберат, че биха имали полза от смъртта му, ще проявят към него толкова състрадание, колкото и една змия. Всеки двор гъмжи от шпиони и предатели. В тайни, мрачни стаи в Халикарнас хората заговорничат срещу Мемнон, а някъде в тази вила убиецът планира да унищожи Александър. Живеем в свят на сенки, Касандра. Няма истина, няма честност. Хората, на които Александър може да се довери, се броят на пръстите на една ръка.
— Ти един от тях ли си?
— Може би. Но ме притеснява докога ще е така. Отвън се чу шум от стъпки. Теламон бързо скри онова, което бяха намерили. На полуотворената врата се почука, после Солан, следван от Бес и Херол, влязоха в стаята. Всички държаха чаши с вино. Солан изглеждаше доста пиян. Херол непрестанно слагаше и махаше маската си. Бес изглеждаше леко притеснен от поведението на спътниците си.
— Мислехме, че ще слезете долу — завалено каза Солан. — Знаем, че е късно, но виното е хубаво. А и кой знае какво ще стане утре.
— Вярвахте ли на Памен? — рязко попита Теламон, внимателно наблюдавайки реакциите им.
— Не ставай глупав! — нацупи се Херол. Той примигна иогледа стаята. — Ти със сигурност не си му вярвал, щом ровиш из вещите му.
— Онези, които открихме! Разказвал ли ви е за миналото си? — попита лекарят.
— Казваше, че е от Сардис — заекна Солан, — но беше потаен.
— Всички придворни са потайни. Споделял ли е нещо за ръкописа на Питий?
— Ако беше открил нещо, щеше да ни каже. — Солан се препъна, заля туниката си с вино и побърза да седне на един стол.
— Веднъж го заварих — обади се Бес, за да отвлече вниманието на Теламон — да чете Омировата «Илиада».
— И?
— Като че ли броеше буквите.
— Защо го е правил? — попита Касандра. — Какво общо има «Илиада»-та с ръкописа на Питий?
— Не знам. — Бес отстъпи, сякаш притеснен.
— Ти имаш подозрения — настоя Теламон, — че Памен е открил повече, отколкото е споделял, нали, Бес?
Младият писар кимна.
— Ами ако ви кажа — попита Теламон, — че Памен е бил персийски шпионин?
Тримата посетители го погледнаха удивени.
— Откъде знам ли? — Теламон млъкна, когато във въздуха се разнесе още един смразяващ кръвта писък.
— Защо не ги убие? — изсъска Бес. — Защо просто не им отреже главите?
— Какво казваше? — вдигна поглед Солан.
— Откъде да знам, че не сте шпиони? Били сте отгледани и възпитани под властта на Персия. Защо не останахте вХаликарнас? Защо решихте да отидете в двора на царица Ада?