Дверите на ада
- Автор: Догерти Пол
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Дверите на ада». Краткое содержание книги:
Защитата на града се води от стария враг на Александър, гъркът-отстъпник Мемнон, персиеца Оронтобат и тиванеца Ефиалт, който се е заклел да отмъсти за опустошаването на Тива. Персийските шпиони готвят клопка на Александър, защитниците на Халикарнас са убедени, че предстените му ще рухне митът за непобедимостта на македонската войска.
Докато обсадени и обсаждащи се готвят за една от най-паметните битки на древността, в македонския лагер загиват хора при загадъчни обстоятелства. Всички се домогват до тайнствен документ, от който зависи успехът на обсадата, но писарят, който трябва да го разчете, е убит. Жертвите стават все повече, и Теламон, довереният лекар на царя, отново е въвлечен в подмолните интриги на противниковите лагери. Теламон достига едва лине до адските двери, за да се добере до гнездото на предателите и да защити живота и делото на Александър.
— Какво имаш предвид? — прекъсна го Мемнон. Писарят взе парче велен и му го подаде.
— Памен се е опитвал да разгадае тайнописа на Питий. Кой знае защо цитира откъси от «Антигона» на Софокъл. Преписах някои от редовете, които е написал. Оградил с всички букви «е» и «и». Нарисувал е и схема, на която ръкописът на Питий прилича на храст с два корена: първия той нарича «пенте», което на гръцки означава «пет», а втория «епсилон» — петата буква от гръцката азбука, господарю Мемнон.
Военачалникът скрито се усмихна. Макар да беше персийски наемник и да воюваше срещу враговете на Великия цар, персите не го приемаха като един от своите. Той погледна ръкописа. Разпозна откъсите от «Антигона» и го прониза остро чувство на носталгия. Когато за последен път беше ходил в Атина, беше гледал тази пиеса.
— Господарю, погледни по-надолу — подкани го писарят и Мемнон го послуша.
— Виждаш ли цифрите и буквите?
Ефиалт се приближи и седна до Мемнон.
— Буквите от азбуката са подредени в пет реда и пет колони. Всички са номерирани.
— Мемнон ги проследи с пръсти.
1 2 3 4 5
1 A B C D E
2 F G H I/J K
3 L M N O P
4 Q R S T U
5 V W X Y Z
— Ето, господарю, пет реда и пет колони, всички номерирани.
— Възможно ли е — попита Мемнон — това да е ключът към ръкописа на Питий? В него има само числа. Възможно ли е всяко число да означава отделна буква?
— Сетих се за това, господарю — отвърна писарят. — Пробвах дали буквата «е» не отговаря на 15, а «б» — на 12. — Той поклати глава. — Но нищо не се получи — нещо липсва.
— Какво друго е записал Памен в дневника си? — Писарят разпери ръце.
— Господарю, казах ти всичко, което е написано там. Мемнон му върна пергамента.
— Смяташ ли, че можеш да разчетеш ръкописа?
— Бих искал, но едва ли ще успея.
— В такъв случай — Мемнон погледна Оронтобат. — Онова, което Памен е открил, трябва да бъде дадено на Евнуха. Да видим ще успее ли да си изплати хляба и да спаси живота си.
Освободиха писаря и доволният Оронтобат промърмори, че ще отиде при жените. Стиснал чашата вино, той излезе, клатушкайки се, от стаята. Ефиалт отново наля вино.
— Тайнописи и интриги — промърмори той. — Македонецът трябва да бъде убит.
— Може би ще си разбие главата в стените наХаликарнас. — Мемнон се намести на лежанката с натежали очи.
— Чудя се… — започна той. — Ефиалт, искам най-добрият ни конен отряд да бъде в готовност рано сутринта.
— Ще отидеш да посрещнеш Македонеца?
— Как да ти кажа — Мемнон отметна глава и се разсмя, — наблюдавам Александър от малък. С брат ми прекарахме известно време в двора на баща му. Македонецът може би ще ни посети утре, затова искам да бъда готов!
Очите на Ефиалт проблеснаха. Мемнон се приведе и хвана китката му.
— Ти си ми брат по оръжие, Ефиалт, бих ти поверил живота си. Ти, аз и Оронтобат можем да удържим Халикарнас, но виждам, че си неспокоен. Какво има? Крещиш и подскачаш непрекъснато като новобранец.
— Ние имаме шпиони в лагера на Александър — бавно отвърна Ефиалт — и той има шпиони при нас.
— Разбира се! — подсмихна се Мемнон. — Такъв е животът, Ефиалт. Малцина са избраниците, които могат да устоят на изкушението на златото, среброто, скъпоценните камъни и привилегиите, нали?
Ефиалт кимна.
— Аз съм тиванец. Преди Александър да унищожи града, поиска да ме предадат, но съгражданите ми отказаха. Знаеш добре каква беше съдбата на Тива. — Ефиалт приглади гънките на наметката си. — Мемнон, изгубих всички, които обичах — майка, баща, братя, сестри и зеницата на очите си — шестнадесетгодишната си дъщеря. Търсих я в цяла Гърция и отвъд. Никой от роднините ми не беше взет в робство. Сърцето ми е разбито, не ми останаха сълзи. — Той въздъхна — Но животът продължава. А ти носиш смелостта си като маска на актьор.
— Някой те преследва, нали? — попита Мемнон. Ефиалт извади парче пергамент.
— «Безредие царува из града — прочете той. — Подбуждат го слуховете, които все повече се ширят. Хората се настройват един срещу друг и само оръжието решава спора им.» — Ефиалт вдигна поглед. — Сещаш ли се от къде е?
— От пиесата на Есхил «Седмината срещу Тива» — отвърна Мемнон. — Казва го хорът на тиванките.
Ефиалт му подхвърли пергамента. Мемнон се вгледа в него — имаше цитати и от Омир, и от драмата на Еврипид «Хекуба» — всички на една и съща тема: унищожението на градове, залавянето и насилието над жени. Който беше изпратил това на Ефиалт, беше проучил добре жертвата си. Ефиалт копнееше за отмъщение: душата му беше изпълнена с кървава омраза към македонците. Мемнон си спомни цитат от друга пиеса: «Такива действия докарват до лудост трескавия ум».