Дверите на ада
- Автор: Догерти Пол
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Дверите на ада». Краткое содержание книги:
Защитата на града се води от стария враг на Александър, гъркът-отстъпник Мемнон, персиеца Оронтобат и тиванеца Ефиалт, който се е заклел да отмъсти за опустошаването на Тива. Персийските шпиони готвят клопка на Александър, защитниците на Халикарнас са убедени, че предстените му ще рухне митът за непобедимостта на македонската войска.
Докато обсадени и обсаждащи се готвят за една от най-паметните битки на древността, в македонския лагер загиват хора при загадъчни обстоятелства. Всички се домогват до тайнствен документ, от който зависи успехът на обсадата, но писарят, който трябва да го разчете, е убит. Жертвите стават все повече, и Теламон, довереният лекар на царя, отново е въвлечен в подмолните интриги на противниковите лагери. Теламон достига едва лине до адските двери, за да се добере до гнездото на предателите и да защити живота и делото на Александър.
— Не знаеш ли кой го е писал? — попита той.
— Ако знаех, щях да пронижа сърцето му с копието си. Беше го пъхнал под вратата на стаята ми. Друго парче със Същото съдържание беше пъхнато в кошницата с плодове, която един от конярите ми донесе от града.
— Очевидно те предизвикват — каза Мемнон. — Привърженици на македонците обикалят из града. Хора, които биха отворили градските порти на Александър. Те искат да стопят куража ти, да отслабят волята ти, да пробудят спомени за миналото.
— И аз си го помислих — отвърна Ефиалт. — Но има още нещо. Ходил ли си напоследък в града? Разхождал ли си се сред занаятчиите, продавачите на съдове и кожи, дребните търговци, безделниците и лентяите, които висят около вратите на винарните?
Мемнон мрачно го погледна.
— Има промяна в настроението им — заяви Ефиалт. — Много голяма.
— Това е нормално за всеки град, който предстои да бъде обсаден — отвърна Мемнон с безизразно лице.
— Не, това е нещо по-различно. Не исках да тревожа Оронтобат, но преди няколко дни един от моите помощници, тиванец като мен, отишъл в квартала на въжарите.
— Място, пълно с предатели — кимна Мемнон.
— Той е доста избухлив. Не търпи да го гледат накриво или да го предизвикват. Избухнала свада. Заедно с хората си последвал противниците в една запустяла къща, близо до стария храм на Аполон. Преследваните успели да се измъкнат, затова моите хора решили да се утешат с малко вино. И открили сноп македонски мечове, завързани с въже в подножието на стълбите към мазето.
— Сигурен ли си? — Мемнон поглади лицето си и тихо изруга.
— Мечовете са у мен, разгледах ги внимателно: изковани са наскоро и са македонски. Бих ги разпознал, дори на тъмно.
— Но това е невъзможно! — възрази Мемнон. — През последните седем седмици внимателно наблюдаваме портите — всяка каруца, всеки вързоп се преглеждат. Трябва да са ги внесли по-рано.
— По-рано — отвърна Ефиалт — Александър се биеше на живот и смърт при Граник. Убеден съм, че едва ли е мислел за Халикарнас.
— Значи смяташ, че мечовете са изковани наскоро и са вкарани в града през някакъв таен вход?
— Възможно е. — Ефиалт се приближи и седна на лежанката до Мемнон. Подаде му още едно парче пергамент, груба карта на Халикарнас.
— Виж това и ми кажи кои са слабите ни места. Мемнон внимателно разгледа картата.
— Стените са високи и добре укрепени, портите са сигурни, отвън има широк ров, който ще попречи на противника. Имаме повече от достатъчно войски, елитна част от персийската армия и някои от най-добрите наемници на Гърция. Пристанището е в наши ръце, а персийската флота контролира крайбрежието…
— А какво ще стане — прекъсна го Ефиалт и заби пръст в средата на картата, където беше отбелязан величественият Мавзолей, — какво ще стане — повтори той, — ако в града избухне въстание? Ако демагозите разбунтуват и въоръжат тълпата?
— Ще го потушим, особено ако се опитат да отворят портите.
— А какво ще стане — настоя Ефиалт, — ако въстанието избухне, докато отбраняваме стените? Не разбираш ли, може да се окажем между нападателите от една страна и въстаниците от друга? Ще трябва да си пробием път към пристанището.
Мемнон се взря с картата и тихичко изпъшка, когато осъзна кошмара, който Ефиалт така образно беше описал.
Теламон и Касандра бяха оголили стаята на Памен и струпали всичките му вещи на пода. Лекарят вдигна едно глинено гърне, помириса го и го захвърли.
— Прокиснало мляко. Мразя тази миризма. Впрочем, беше ли котката тук сутринта, когато разбихме вратата?
— Не си спомням.
Теламон седна с кръстосани крака и се опита да не се вслушва в ужасяващите крясъци навън.
— Не е притежавал кой знае какво, нали? — Той се огледа. — Нещо липсва.
Откриха пергамент, на който пишеше «пента» и «епсилон», объл прът, други парченца, по които имаше странни символи, но нищо не изглеждаше важно. Лекарят се опитваше да бъде тих. Тишината беше нарушена от шумовете във вилата — залп от смях се дочу от помещението, където Генций забавляваше гостите си. Теламон затвори очи и си представи мургавото лице на Памен.
— Ако са те убили — прошепна той, — защо убиецът е избрал теб? Защо персите откраднаха трупа ти?
— Само лудите си говорят сами — забеляза Касандра.
— Всички сме луди. — Теламон посочи оскъдното имущество. — Защо са взели трупа на Памен? Имало ли е нещо, което убиецът е искал да скрие?