Дверите на ада

Теламон последва Черния Клит по стълбите. Царският телохранител не отговаряше на въпросите му, а когато останалите ги последваха, той им изрева да си гледат работата. Както обикновено, Клит беше сложил черната наметка.

— Не успях да заспя — изръмжа той, докато пресичаше калдъръмения двор. — Казах на царя, че е било грешка, че е трябвало да изчака останалите, а не да действа безразсъдно.

Влязоха в овощната градина, преминаха покрай редиците спящи мъже и излязоха на ливадата край конюшнята, сега обградена и пазена от щитоносците. Групи войници се бяха разположили край огньовете; някои спяха, други разговаряха тихичко. Теламон не забеляза да са разтревожени. Шатрата на Александър беше разположен в средата на ливадата. Войниците не си бяха свършили добре работата — част от въжетата не бяха опънати и половината шатра се вееше като завеса на нощния вятър. Стражата вдигна платнището и Теламон влезе след Клит. Вътре цареше обичайната бъркотия — по пода лежаха части от броня, окървавен меч, дрехи, свитък пергамент. Хефестион стоеше приведен на входа на личните покои на царя.

— Какво има? — попита Теламон.

Хефестион вдигна платнището и пропусна лекаря. Вътре беше мрачно, миришеше на вино и печено месо. Един поднос беше обърнат. Теламон изруга, когато се подхлъзна върху една мазна чиния. Леглото беше празно, импровизираната мрежа дръпната настрани, възглавницата — на земята.

— Александър!

— В ъгъла — прошепна Хефестион.

Теламон погледна през рамо. Черния Клит не ги беше последвал, а стоеше на пост отвън.

— Пак ли има пристъп на паника? — промърмори Теламон. Понякога Александър имаше пристъпи на тревожност, особено след като беше пил — те се изразяваха или в трескава дейност, или в сдържано напрежение, което го караше да седи или да лежи неподвижен.

— Беше му зле — отвърна Хефестион. — Имаше проблеми със стомаха. Спях отвън, когато започна да вика и крещи. Сега е в отсрещния ъгъл.

Теламон отиде до леглото. Хефестион го последва с лампа в ръка. Теламон я взе и на слабата светлина проблесна метал.

— Александре! Александре! Какво има?

Теламон млъкна и се приведе. Когато царят беше в такова настроение, беше опасно да го доближаваш — понякога той не разпознаваше дори най-добите си приятели. Лекарят приближи лампата. Александър, само по набедрена превръзка, клечеше, стиснал кама, и се взираше с разноцветните си очи в Теламон.