Дверите на ада

— Някой ден ще му взема главата!

— Не, няма. — Теламон се наведе към него.

Раменете на царя бяха отпуснати, ръката с камата висеше надолу. Теламон се наведе, изтръгна камата и я захвърли през рамо. Ръцете му докоснаха дланта на Александър — беше лепкава и ледено студена.

— Ела. — Лекарят взе едно одеяло и го уви около раменете на Александър. — Върни се в леглото.

Царят не помръдна.

— Александре, замръзнал си. Трябва да се затоплиш. — Теламон го изправи на крака. Александър се олюля пиянски, отдалечи се, закашля се и повърна.

— Трябва да си легнеш. — Теламон отиде и му помогна. Царят се обърна надясно и се сгуши като непослушно дете. Теламон напипа пулса на шията му — силен, но непостоянен. Взе всички дрехи, които намери и зави Александър с тях, после приседна на леглото и започна да разтрива гърба му. Хефестион се върна с чаша вино. Царят отказваше да пие, но двамата го принудиха да седне и пъхнаха чашата между зъбите му. Александър се закашля и се опита да го изплюе, но най-накрая преглътна, пресуши чашата и отново легна. Полежа малко, мятайки се, докато лекарството не му подейства. Промърмори нещо за Олимпиада, опита се да задържи очите си отворени, но след малко заспа дълбоко.

— Откога е това?

Хефестион отиде до един сандък и извади войнишка наметка, с която зави царя.

— Почти всяка вечер, но това е най-тежкият пристъп досега. Александър сънува как баща му влиза в амфитеатъра през деня, когато го убиха; вижда Павзаний да тича към него.

— Но Александър няма нищо общо с убийството на баща си. И аз, и ти сме му го казвали. Филип се беше разделил с Олимпиада, беше се оженил отново и имаше син.

— Знам. — Хефестион дръпна Теламон настрани и потърка бузата си. — Каква нощ, лекарю, не остана време за сън. Царят настоява да поемем призори към Халикарнас, за да разгледа лично укрепленията. Теламоне — продълговатото мургаво лице на Хефестион беше изпито от безсъние, очите му бяха зачервени, той почеса небръснатата си буза и посочи към царя, — чух какво каза, лекарю. Казах същото и на Александър. Докато яздехме насам, той призна, че бил близо до Филип, когато баща му бил убит, но останал като вцепенен на мястото си.

— И смята, че е можел да се намеси? Хефестион се съгласи.

— Говори за онези няколко секунди, когато е забелязал лудостта по лицето на Павзаний, убийствения му скок, камата, която се вдига и спуска.

— Аз не бях там — Теламон погледна към спящия цар, — но ти беше, Хефестионе. Кажи ми истината, знаеше ли Александър, че баща му ще умре?

— Не знам. — Отговорът прозвуча твърде рязко.

— Значи имаш съмнения?

— Така е — призна Хефестион. — Подозирам, че и Александър също. Той се пита дали тайно не се е надявал на това? Дали в душата си не е искал баща му да умре?

Теламон седна на един стол. Хефестион коленичи на земята пред него, вдигна бойния колан от пода и започна да вади и прибира камата в канията.

— Олимпиада е виновна. Тя подбуди Павзаний, разпали гнева му, даде му камата. Царицата — вещица не се чувства виновна, но Александър е гузен. Понякога се чудя дали затова продължава да твърди, че е син на бог.