Дверите на ада
- Автор: Догерти Пол
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Дверите на ада». Краткое содержание книги:
Защитата на града се води от стария враг на Александър, гъркът-отстъпник Мемнон, персиеца Оронтобат и тиванеца Ефиалт, който се е заклел да отмъсти за опустошаването на Тива. Персийските шпиони готвят клопка на Александър, защитниците на Халикарнас са убедени, че предстените му ще рухне митът за непобедимостта на македонската войска.
Докато обсадени и обсаждащи се готвят за една от най-паметните битки на древността, в македонския лагер загиват хора при загадъчни обстоятелства. Всички се домогват до тайнствен документ, от който зависи успехът на обсадата, но писарят, който трябва да го разчете, е убит. Жертвите стават все повече, и Теламон, довереният лекар на царя, отново е въвлечен в подмолните интриги на противниковите лагери. Теламон достига едва лине до адските двери, за да се добере до гнездото на предателите и да защити живота и делото на Александър.
— Това е отличителен знак на маг! — възкликна той. — На персийски жрец, на пазител на Скрития пламък!
— Точно така — потвърди Оронтобат. — Младежът беше лидиец по рождение, жрец от Персеполис, и владееше много езици. Когато царица Ада избяга от Халикарнас, Митра и аз решихме, че на всяка цена трябва да имаме шпиони в двора й. Трябваше ни човек, който умее да пише, знае гръцки и може да мине за грък. Избрахме Памен — предаността му към Божествения род беше безусловна, той си пусна коса, облече се в гръцки дрехи и се вживя в ролята на учен писар. Така си спечели място в двора и информацията, която ни изпращаше, винаги беше важна.
— И какво? — Мемнон стисна носа си.
— Смъртта му може да е била злополука — продължи Оронтобат, — но в такъв случай е много странна злополука.
— Което ни води до две заключения — прошепна Мемнон. — Или е бил убит от някого, който е знаел, че е шпионин…
— Или го е убил твоят шпионин — заяви Оронтобат. — Само Богът на Светлината знае истината.
— Има ли начин да разберем? — попита Ефиалт. Мемнон се отправи към вратата, без да изпуска трупа от поглед.
— Ако той е виновен за смъртта на този жрец — Оронтобат погали главата на Памен като майка детето си — тогава… — В очите му проблесна гняв. — Ще си плати. Памен беше маг, верен слуга на Великия цар.
— Не знаем — обади се Ефиалт — дали Памен е бил убит от шпионина на Мемнон. Смъртта му може да е дело и на съгледвачите на Александър.
— Пък и моят шпионин — добави Мемнон — може да му е бил съюзник. Когато магът е бил убит, той просто е скрил дневника под трупа му; знаел е, че ще вземем тялото.
Оронтобат го изгледа с подозрение.
— Дневникът? — рязко попита Мемнон, променяйки темата.
— А, да, дневникът. — Оронтобат ги изведе от килията, изкачи бързо стълбите и пое по коридора към Стаята с делфините. По пътя нареди нещо на един пазач, който забърза на някъде. После тримата влязоха и се разположиха удобно. Ефиалт взе чепка грозде, размисли и го сложи обратно.
— Уморен си, трябва да си починеш. — Оронтобат си взе от сладкиша и започна да се тъпче. — Не е лошо да поспиш.
— Ще си почина, когато Александър умре! — изсъска Ефиалт.
— Ако Памен е бил убит — каза Оронтобат, пренебрегвайки изблика му, — чудя се все пак дали е било дело на твоя шпионин, Мемнон.
— Възможно е — съгласи се родосецът. — Може да не е знаел истинската самоличност на Памен. Този шпионин не се е клел във вярност на никого и може би е решил, че Памен го заплашва…
Той млъкна, дочул стъпки от обути в чехли крака — писар с обръсната глава и тънка ленена роба влезе и коленичи на възглавничка пред подиума. Носеше табличка за писане, която остави на земята. От едната й страна имаше грубо подшити парчета пергамент, а от другата — празен лист, върху която беше написал нещо.
— Какво откри? — попита го Оронтобат.
— Памен — отвърна писарят — беше верен и образован мъж. В дневника си разказва клюките от двора на царица Ада.
— Това го знаем — махна с ръка Оронтобат.
— Разказва за близката връзка между Македонеца и царицата, за интереса на нашественика към укрепленията на града и ръкописа на Питий. Македонецът е изправен пред голямо затруднение — писарят си позволи да се усмихне. — Разпуснал е по-голяма част от флота си, но обсадните му машини са още на кораби, които търсят пристанище.
— Какво?! — възкликна Мемнон.
— Според Памен, Александър се надява да завземе пристанището Минд на запад от Халикарнас и да разтовари машините там. Твърди, че има там шпиони, които ще му помогнат.
— Значи го чака голяма изненада — изсмя се Мемнон, пляскайки с ръце.
— Продължавай! — нареди Оронтобат.
— Царица Ада е пратила на Александър най-добрите писари от двора си, за да разгадаят тайнописа на Питий. Придружава ги гръцкият лекар Теламон. Памен не му се е доверявал. «Твърде умен е и това ще му донесе само беди» — писарят почука по пожълтелия пергамент — така го описва. Пази ги Сарпедон, началник на стражата на царица Ада — спартански наемник, невеж простак, който е предан на царицата и може би й е бил любовник.
— Царица Ада е споделяла леглото си с половин Гърция! Крепостта й не е добре укрепена! — Оронтобат се разсмя на собствената си шега.
— Солан — продължи писарят — е арогантен и докачлив; макар и стар, той още мечтае за почести. Памен смятал, че може да го привлече, защото е повърхностен и подкупен. Херол е умен и фанатично предан на своя странен бог — бил е включен в групата като шпионин на царица Ада. Младият писар Бес е описан като най-умел. Но Памен е работил самостоятелно и е имал свои собствени идеи.