Дверите на ада
- Автор: Догерти Пол
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Дверите на ада». Краткое содержание книги:
Защитата на града се води от стария враг на Александър, гъркът-отстъпник Мемнон, персиеца Оронтобат и тиванеца Ефиалт, който се е заклел да отмъсти за опустошаването на Тива. Персийските шпиони готвят клопка на Александър, защитниците на Халикарнас са убедени, че предстените му ще рухне митът за непобедимостта на македонската войска.
Докато обсадени и обсаждащи се готвят за една от най-паметните битки на древността, в македонския лагер загиват хора при загадъчни обстоятелства. Всички се домогват до тайнствен документ, от който зависи успехът на обсадата, но писарят, който трябва да го разчете, е убит. Жертвите стават все повече, и Теламон, довереният лекар на царя, отново е въвлечен в подмолните интриги на противниковите лагери. Теламон достига едва лине до адските двери, за да се добере до гнездото на предателите и да защити живота и делото на Александър.
Касандра отиде до прозореца, пристъпвайки внимателно. Обърна се и скръсти ръце.
— Продължавай, господарю. — Гласът й отекна в мрака. Теламон се усмихна на себе си и погледна към походното легло — ленени завивки, постлани върху сламеник, който беше закрепен с въжета над рамка от дървени колове. Той стана и свали покривката. Изтърси я, после обърна сламеника и го опипа. Касандра донесе по-наблизо една от лампите, но лекарят не можа да открие цепнатина или скривалище. Сложи сламеника на земята и огледа въжетата, но и по тях не откри нищо. После внимателно заразглежда рамката и начина, по който бяха свързани дървените прътове.
— Някога имах лютня. — Той потупа дървото. — Беше коринтска и трябваше да се сглоби парче по парче.
Лекарят повдигна въжетата и задърпа частите на рамката, но напразно.
— Залепени са със смола от акация — отбеляза той. Отиде до крака на леглото и опита с него. Той се отдели с лекота.
Постепенно Теламон разглоби рамката. От един прът, който минаваше по цялата основа, се дочу дрънчене. Теламон изсипа съдържанието му на пода и внимателно го събра. Касандра коленичи до него, главите им почти се докосваха, докато разглеждаха скритото съкровище.
— Очевидно е бил богаташ.
Теламон взе подрънкващите дарици, най-скъпите монети от съкровищницата на Дарий, после малкия восъчен печат, изобразяващ Ахурамазда и бронзов пръстен със същия символ. Плесна с ръце, забравил умората си.
— Ще сподели ли господарят своята мъдрост?
— Не ме дразни! — Теламон взе печата. — Памен не е бил грък, а мидиец, доверен царски сановник — затова е носил този печат.
— Ами пръстенът?
— Само жреците, които се грижат за Свещения огън в Персеполис, имат такива.
— Бил е персийски шпионин?
— Не, прекрасна тиванке. Памен е бил повече от това — жрец, на когото самият Дарий и Митра са имали доверие. Сигурно е знаел много езици и е бил изпратен в двора на царица Ада, за да спечели благоразположението й, да научи тайните й, а после да я предаде.
— А ръкописът на Питий? — попита Касандра.
— Между другото и него. Сигурен съм, че Митра, да не говорим за Оронтобат, персийският градоначалник на Халикарнас, вече има копие от него. Сигурно е издал и други неща — плановете на царица Ада, срещата й с Александър, всичко, което е научил. Затова е интересно дали Памен е бил убит, защото е бил шпионин? Дали някой му е помогнал да премине във вечния мрак, за да се отърве от него?
— Това е възможно.
— Или са го убили, защото е научил нещо за ръкописа на Питий, а убиецът е искал да си припише заслугата? А може би — Теламон почеса наболата си брада — е бил убит, защото е знаел как да разчете ръкописа на Питий, а убиецът му не е искал персите да узнаят тайната?
— Сигурен ли си, че е бил убит?
— Повече от сигурен.
— А защо са взели трупа му?
— Сега стигаме до нашия убиец. По някакъв начин той е влязъл в стаята и е бутнал Памен през прозореца. — Лекарят разпери ръце. — После убиецът е успял да изпрати съобщение до града, че Александър ще пристигне тук с малък отряд. Халикарнас е на няколко километра. Никой не е излизал от вилата, затова убиецът сигурно има някакъв таен начин за връзка с господарите си.
— Гълъби — обади се Касандра. — Във вилата има гълъбарник.
Теламон се разсмя и поклати глава.
— Съобщението трябва да е било изпратено, след като намерихме Памен, което беше вчера около обяд. Мемнон е получил сведенията, че Александър ще пристигне и че Памен е убит. — Теламон потри ръце, потънал в мислите си.
Касандра скри усмивката си: ако нямаше проблем, който да обмисля, Теламон се отегчаваше и ставаше неспокоен. Добре беше да има занимание — независимо дали става дума за лечение на рана, болест или проблем в двора на Александър. Тя подозираше, че донякъде това е причината да остане при царя. Лекарят не можеше да реши какъв е всъщност Александър — това беше загадка, която непрестанно го занимаваше. Тиванката продължи да се шегува.
— Ще сподели ли великият философ заключенията си?
— Смятам, че Памен е бил убит, защото е бил на път да разгадае ръкописа на Питий. Убиецът му, който също работи за врага, е искал не само да спечели слава, но и да отстрани съперника си.
— Знаел ли е кой е всъщност Памен?
— Може би. Както и да е, той го е убил и в бързината е взел от стаята ръкописите и току-що подострения стилус, използван от писаря. Убиецът е предал тази информация на персите и за да покаже, че е изпълнил задачата си, им доверява, че и дневникът, откраднат от Памен, е скрит под трупа. Никой от нас не би се сетил да погледне там.