![Градът и звездите [The City and the Stars - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/0/9/6/7/gradt-i-zvezdite-the-city-and-the-stars-bg-download.jpg)
Градът и звездите [The City and the Stars - bg]
- Автор: Кларк Артур Чарльз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Градът и звездите [The City and the Stars - bg]». Краткое содержание книги:
Измъчваха го много въпроси, а не се доближаваше до отговора на нито един от тях. Имаше ли някакъв смисъл странната еднопосочна връзка между Лис и Диаспар, или бе просто историческа случайност? Кои и какви бяха Единствените и ако хората от Лис можеха да влязат в Диаспар, защо не бяха изтрили запаметяващите блокове, които криеха тайната на тяхното съществуване? Може би само на този въпрос можеше да отговори правдоподобно. Централният компютър изглеждаше твърде костелив орех, за да му се повлияе дори чрез най-съвършените телепатични системи.
Той остави въпросите за по-късно; някой ден, като узнаеше повече, имаше известна надежда да ги реши. Сега бе безсмислено да разсъждава, да гради пирамиди от догадки върху основи от невежество.
— Много добре — каза той неохотно, все още раздразнен от това неочаквано препятствие. — Щом позволяваш да разгледам вашата страна, давам обещание да ти отговоря веднага след като взема решение.
— Така да бъде — каза Серанис и този път усмивката не криеше заплаха. — Ние се гордеем с Лис и с удоволствие ще ти покажа как може да се живее без градове, А дотогава не се тревожи — твоите приятели няма да се вълнуват, че отсъствуваш. Ние ще се погрижим за това, та макар и само за твоя защита.
За пръв път в живота си Серанис даваше обещание, което нямаше да изпълни.
XI
Както и да се мъчеше, Алистра не изтръгна повече сведения от Хедрон. Шута бързо се опомни от първоначалното стъписване и от паниката, която го принуди да побегне към повърхността, когато се озова сам в дълбините под Гробницата. Освен това той се срамуваше от малодушието си и се питаше дали някога ще има куража да се върне в залата с подвижните пътища, при мрежата от тунели, които се пръскаха по целия свят. Макар да разбираше, че Алвин е нетърпелив, дори просто безразсъден, не вярваше младежът да попадне в опасно положение. Когато му дойде времето, щеше да се завърне. Хедрон бе сигурен в това. Е, почти сигурен, съмняваше се малко — тъкмо колкото да усети, че е необходима предпазливост. Разумно ще е, реши той, засега да казва колкото може по-малко и да представя цялата работа като поредна шега. За нещастие той не успя да прикрие чувствата си, когато Алистра го посрещна на повърхността. Тя безпогрешно позна страха в очите му и веднага го изтълкува като знак, че Алвин е в опасност. Всички уверения на Хедрон бяха напразни. Докато се връщаха заедно през парка, тя все повече и повече се разгневяваше. Отначало Алистра искаше да остане в Гробницата и да чака Алвин да се завърне от загадъчното си изчезване. Хедрон успя да я убеди, че това ще е чиста загуба на време и въздъхна с облекчение, когато тя го последва към града. Не бе изключено Алвин да се върне скоро, а Шута не желаеше някой друг да открие тайната на Ярлан Зей.
Докато стигнат в града, Хедрон разбра, че сериозно е изтървал положението и тактиката му на изчакване се е провалила напълно. За пръв път през живота си изпадаше в затруднение, без да се чувствува способен да го овладее. На мястото на първоначалния му неосъзнат страх бавно идваше по-дълбока, вече основателна тревога. Досега Хедрон почти не бе помислял за резултатите от действията си. Собственият интерес и лекото, но искрено съчувствие към Алвин му бяха достатъчни, за да извърши всичко дотук. Макар да окуражаваше и подпомагаше Алвин, той не бе вярвал, че наистина може да се случи нещо подобно.
Въпреки огромната пропаст на годините и опита помежду им, волята на Алвин винаги се оказваше по-силна от неговата. Сега бе твърде късно, за да стори нещо; Хедрон чувствуваше, че събитията го влачат към някаква кулминация, където не ще бъде в състояние да промени каквото и да било. Несправедливо бе след всичко това Алистра да го смята за злия съветник на Алвин и да го обвинява за станалото. Всъщност тя не беше отмъстителна, но сега се ядосваше и прехвърляше част от гнева си върху Хедрон. Никак нямаше да съжалява, ако с някоя своя постъпка му причинеше неприятности.
На широкия околовръстен път край парка двамата се разделиха в ледено мълчание. Хедрон гледаше как Алистра се губи в далечината и уморено се питаше какви ли планове зреят в ума и.
Сега можеше да бъде сигурен само в едно. Въпросът за скуката отпадаше от дневния ред за неопределено време.
Алистра започна да действува бързо и умно. Не си направи труда да търси Еристон и Етаниа — родителите на Алвин бяха чаровни нищожества, към които изпитваше лека привързаност, но не и уважение. Те само щяха да прахосат времето и в празни приказки, а после да направят точно същото, което направи Алистра.