Градът и звездите [The City and the Stars - bg]

— Не решавам сама — обясни Серанис, — освен това подценяваш силата на разума, ако смяташ, че нищо не може да пречупи бариерите, които приковават твоя народ към града. Не искаме да те задържаме насила, но ако се върнеш в Диаспар, ще трябва да изтрием от паметта ти всички спомени за Лис. — Тя се поколеба за миг. — Никога до днес не ни се е налагало да го правим, всичките ти предшественици са идвали, за да останат завинаги тук.

Алвин не можеше да приеме този избор. Искаше да изследва Лис, да узнае всичките му тайни, да открие по какво се различава от неговия дом, но същевременно държеше да се върне в Диаспар, за да докаже на приятелите си, че не е бил наивен мечтател. Не можеше да разбере какво налагаше този стремеж към тайна, а дори и да разбереше, това не би променило поведението му.

Съзнаваше, че трябва да печели време или да убеди Серанис, че искането и е невъзможно.

— Хедрон знае къде съм — каза той. — Неговите спомени не можете да изтриете.

Серанис се усмихна. Усмивката бе приятна и при други обстоятелства би изглеждала дружелюбна. Но за пръв път Алвин усещаше, че зад нея се криеше огромна и неумолима сила.

— Ти ни подценяваш, Алвин — отвърна тя. — Всичко е много просто. За мен е по-лесно да стигна до Диаспар, отколкото да пресека Лис. И други са идвали преди теб. Някои от тях разкривали пред приятелите си къде отиват. Ала тези приятели ги забравяли и те изчезнали от историята на Диаспар.

Наистина наивно бе да не предвиди тази възможност — сега, след думите на Серанис, тя изглеждаше толкова ясна. Алвин се запита колко ли пъти през милионите години разделено съществуване на двете култури хора от Лис са прониквали в Диаспар, за да защитят ревниво пазената тайна. И се питаше още докъде стигаха духовните сили, които тези странни хора притежават и използуват без колебание.

Можеше ли да рискува да подготвя планове? Серанис бе обещала да не чете мислите му без разрешение, но той се чудеше дали нямаше обстоятелства, при които това обещание да се наруши.

— Не държите да реша веднага, нали? — запита той. — Не мога ли да разгледам вашия край, преди да направя избора си?

— Естествено — отвърна Серанис. — Можеш да стоиш тук колкото пожелаеш, а ако размислиш, винаги има начин да се върнеш в Диаспар. Но ако вземеш решението през близките дни, ще бъде много по-лесно. Ти не искаш приятелите ти да се тревожат, а колкото по-дълго трае отсъствието ти, толкова по-трудно ще е да направим необходимите корекции.

Алвин я разбираше, би искал само да знае какви са тези „корекции“. Навярно някой от Лис щеше да се свърже с Хедрон — без дори Шута да го усети — и да подправи спомените му. Изчезването на Алвин не можеше да се скрие, но откритата от него и Хедрон информация можеше да се унищожи. След векове името на Алвин щеше да се слее с имената на другите Единствени, изчезнали загадъчно и безследно, а после забравени.