Войната на небесните господари
- Автор: Броснан Джон
- Серия: sky lords #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната на небесните господари». Краткое содержание книги:
Под нейно управление са „Господарят Монкалм“, „Господарят Матаморос“, „Ароматният бриз“, „Господарят възмездие“ и „Господарят Нимрод“. Те с нежелание се подчиняват на древната, но ужасяващо могъща технология, която Джан измъква от околоземна орбита.
Но не всеки Небесен господар е под неин контрол. Враговете й трябва да забравят своите вражди и да се обединят, за да оцелеят. Тяхната мощ може да надделее над лазерните лъчи на Небесния ангел, над разумната компютърна програма в него и даже над упоритостта на една жена от Минерва…
— Е? — попита Рин.
— Какво „е“?
— Какво мислиш за това? Че сме толкова далече от границата?
— Мисля, че си направил сериозна грешка, Рин.
— И какво би се случило, ако възстановя връзките сега? Ще се насочиш ли автоматично към Шангри Ла?
Играчката не отговори, което беше необичайно.
— Повтарям, какво е заложено в програмата ти за такива случаи?
Изкуствено синтезираният женски глас отговори сякаш с нежелание:
— Такъв случай не е бил предвиден, Рин.
— Тогава, ако пак те свържа и кажа да останеш тук, ще ми се подчиниш ли или ще ме отмъкнеш обратно в Шангри Ла, въпреки желанието ми? — попита Рин.
— Би трябвало да се върнеш в Шангри Ла, Рин. В твой интерес е.
— Това не е отговор на моя въпрос. Ще ме върнеш ли автоматично, дори ако съм ти заповядал да не го правиш?
— Не, няма да направя това. Но бих те посъветвала да се върнеш, Рин.
— О да, не се съмнявам. Обаче има проблем… как бих могъл да ти се доверя? Това може да е номер, за да ме накараш да възстановя връзките.
— Аз не лъжа, Рин.
— Може и така да е, но как да си позволя този риск? Но пък мога да направя друго — ще те елиминирам напълно от системата за управление и ще се справям ръчно с Играчката — каза й Рин.
— Но това е невъзможно — възпротиви се Играчката. — Аз съм системата за управление.
— Истина е. Не бих могъл да летя с Играчката без помощ от компютъра. Значи ще трябва да поработя върху твоя хардуер — Рин показа малък поялник, — ще се опитам да изрежа от тебе достатъчно, за да направя останалата част от системата възприемчива към моите заповеди. Много отдавна го обмислям, но в Шангри Ла знаех, че нямам шанс да успея. Централната програма веднага щеше да получи сигнал за тревога, ако те бях изключил.
— Рин, най-настоятелно те съветвам да не предприемаш подобни действия. Само една грешка и можеш да повредиш непоправимо системата за управление. Ако стана безполезна, ще ми бъде невъзможно да изпълнявам заповедта да правя всичко, за да те опазя.
— Точно така! — каза Рин. Той знаеше, че стремежът да го опази невредим е един от най-мощните заложени стимули в програмата. И на него разчиташе за успеха на следващата част от своя план. — Но имаш ли избор? Трябва да се опитам. Освен ако…
— Освен ако какво, Рин?
— Ако ми дадеш кода за достъп, чрез който мога направо да променям програмата ти.
Тази пауза беше най-дългата, преди Играчката да отговори.
— Щом е така, ще ти дам кода…
На Рин му идваше да вика от радост, когато кодът светна на един от екраните. Бързо го набра на клавиатурата, после започна гласно да диктува на Играчката новите заповеди.
След половин час главата му се подаде от външния люк. Барон Шпанг и войникът го погледнаха очаквателно. Рин каза:
— По-добре се отдръпнете — тези въжета ще изплющят като камшици на всички страни, когато се издигна.
Баронът го зяпна.
— Преди нищо не казахте за полет!
— Просто кратък полет за проверка дали всичко работи както трябва. Хайде, отдръпнете се!
Той се шмугна вътре и бързо затвори люковете. Видя на екраните, че баронът и войникът не бяха помръднали. Баронът беше измъкнал сабята от ножницата, а войникът се озърташе объркано.
— Включи двигателя — заповяда Рин на Играчката.
Щом се чу ниското бръмчене на Играчката, видя как баронът и другият мъж заотстъпваха назад. Когато прецени, че са се отдалечили на безопасно разстояние, той каза:
— Издигай се.
Както и очакваше, въжетата не можаха да го спрат. Сега вече идваше моментът на истината. Играчката бързо набираше височина, а Рин се чудеше дали ще му се подчинява, както обеща или го е надлъгала с фалшив код за достъп. Когато Играчката се издигна на петстотин стъпки над въздушния кораб, почти болният от напрежение Рин каза:
— Направи бърза обиколка на Небесния Господар и кацни точно на старото място.
— Да, Рин — отговори Играчката.
Не след дълго Играчката се отпусна меко на предишното си място върху корпуса на „Господаря Мордред“.
Широката тържествуваща усмивка още огряваше лицето на Рин, когато излезе от Играчката. А трогателното облекчение в очите на барона я направи още по-широка.
— Всичко работи безупречно! Нали ще кажете на някой пак да закачи въжетата? — каза той на барона.
И като си подсвиркваше, безгрижно закрачи по корпуса към далечния люк. Баронът и войникът се забързаха след него.
Рин седна на леглото и погледна надолу към Андреа. Маниакалното му влечение към нейното тяло не бе спаднало ни най-малко от първия път, когато правиха секс. Благодарение на онези древни еротични програми той познаваше женското тяло, но тялото на Андреа не само беше несравнимо по-красиво от техните, но беше и истинско. Можеше да го целува, докосва, ближе, мирише (е, признаваше и един недостатък — Андреа би могла да се къпе по-често) — четири занимания, които го поглъщаха почти непрекъснато. Това беше безкрайно увлекателно и ако не беше зает да я усеща, с удоволствие изучаваше тялото й с очи. Това правеше и в момента. А Андреа, която се гордееше с тялото си, се наслаждаваше на погледа му. Лежеше с вдигнати зад главата ръце, единият й крак беше изпънат, а стъпалото на другия беше пъхнато под подбедреницата му. И престорената невинност на тази поза я правеше още по-сладострастна. Бяха свършили преди не повече от четвърт час, но тялото й излъчваше почти доловими вълни от секс. А и той пак бе обзет от възбуда, това се виждаше ясно…